Решение № 4829 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 252/2012 г.

Решение № 4829 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 252/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Методиев Борисов, чрез проц. представител адв. Янаки Зибилянов против Решение № 5210/16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 9769/2010 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Емил Методиев Борисов против Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени КК и КР към нея за част от територията на София - Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Челопечене, части от Враждебна, Бенковски, Орландовци и Малашевци (без територията на: производствена площадка на "Кремиковци" АД и ЗУМК "Кремиковци" АД), район Кремиковци, Столична община, област София в частта й за имоти 68134.8400.432, 68134.8400.433 и 68134.8400.434 по плана на кв. Челопечене. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Прието е от АССГ, че оспорената заповед, в частта й за имоти 68134.8400.432, 68134.8400.433 и 68134.8400.434 е постановена в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Правилно е констатирано от решаващият съд, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав