Решение № 11856 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2010 г.

Решение № 11856 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янко Георгиев Силямов като представител на "Линк-Комуникационни системи" ООД със седалище в гр. София срещу решение № 117 от 18.12.2009 г. по адм. дело № 3314/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 179 от 26.03.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за отказ да бъде регистрирано собственото му моторно превозно средство марка "Мерцедес", модел "250 Д". Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Установено е, че административното производство е започнало по заявление на Янко Силямов като пълномощник на "Линк - Комуникационни системи" ООД до началника на сектор "ПП" при СДВР за промяна на регистрацията на лек автомобил с марка "Мерцедес", модел " 250 Д". В проведеното административно производство са събрани доказателства, установяващи интервенция на последните три знака от номера на рамата "881". Металът в тази част е изтънен, което обстоятелство е констатирано след рентгеново облъчване на метала. В регистрационното свидетелство на моторното превозно средство номерът на двигателя е вписан като нестандартен. Въз основа на събраните данни и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР във вр. с чл. 143, ал. 3 от ЗДвП началникът на сектор "ПП" при СДВР е отказал да извърши регистрация на процесното ППС с мотив, че не е установен автентичният идентификационен номер на рамата на автомобила. След проверка на установените факти първоинстанционният съд е счел, че са налице фактическите и правни основания, обуславящи волеизявление за отказ на регистрацията. Позовавайки се на данните от експертната справка за невъзможност да бъде установен оригиналния идентификационен номер на рамата, съдът е навел извод за осъществяване на нормативни пречки за пререгистрация на автомобила. Според съда отказът на административния орган да регистрира лекия автомобил е законосъобразен, тъй като към датата на постановяването му няма данни за проведена от собственика на ППС процедура по възстановяване съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред касационната инстанция са само направените въз основа на безспорно и правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за законосъобразност на процесния административен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че постановеният от първоинстанционния съд правен резултат е неправилен поради несъответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 на разглежданата законова разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Според чл. 143, ал. 3 от същия закон не се регистрира пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а на заличени/подменени цифри в автентичния идентификационен номер на рамата и нестандартен номер на двигателя, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен. Безспорно е, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - последните три цифри от оригиналния заводски номер на рамата са повредени, металът на това място е изтънен, което води до извод за налична интервенция. Обстоятелството, че в митническият манифест и в удостоверението за регистрация на МПС е посочен нестандартен номер на двигателя не означава автоматично, че следва задължително превозното средство да се регистрира. Обстоятелството, че автомобилът не е обявен за издирване от Интерпол е ирелевантно за настоящото производство. Както правилно е посочил първоинстанционният съд процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от същия закон Инструкция № I-185, е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице, като в случая няма данни за провеждане на такава. При тези доказателства касационната инстанция приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Решаващият съд е приложил материалния закон според точния му смисъл, като е установил осъществяването на отрицателните предпоставки на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Независимо от постановения отказ за регистрация, касационният жалбоподател може да сезира административния орган с искане за възстановяване на идентификационния номер на притежавания от дружеството лек автомобил по реда на Инструкция № I-185. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, касаторът би могъл да го сезира с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от първоинстанционното съдебно решение. Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Делото дори е отложено в съдебно заседание от 28.10.2009 г. по молба на пълномощника на жалбоподателя, без надлежни доказателства за уважителни причини. Поисканото от адв. Томов съдебно удостоверение е получил лично на 24.11.2009 г. До датата на съдебното заседание - 16.12.2009 г. доказателствени искания не са предявявани, като жалбоподателят не е присъствал на разглеждането на делото. Представените след приключването му молби за отлагане и доказателствени искания са недопустими. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд