Решение № 7717 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2225/2019 г.

Решение № 7717 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2225/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР Варна срещу решение № 2419/12.12.2018 г. по адм. дело № 1986/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отменено писмо № УРИ 819000-22988/15.06.2018 г. на Началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна, в което е обективиран отказ за първоначална регистрация на МПС "Ауди Ку 7", с номер на рама [номер] и рег. № [номер], постановено по заявление № 170819051727/29.11.2017 г., подадено от В. Кочев и е върната преписката на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна, за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Излага се касационно основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че процесното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, както е приел съда. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че процесния автомобил е със заличен идентификационен номер и на основание ЗДвП такъв автомобил не се регистрира. Сочи за неправилен извода на съда, че и двигателя на превозното средство е от същия вид и не противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г., тъй като макар кубатурата и горивото на един двигател с вътрешно горене да е с идентични параметри, не води до извод, че характеристиките му са сходни. Моли съда да отмени решението на Административен съд Варна. Претендира се възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна - В. Кочев, чрез процесуалния си представител в писмен отговор от 22.01.2019 г., счита жалбата за неоснователна. Сочи, че процесното писмо съдържа белезите на индивидуален административен акт и правилно съдът предвид материалноправните норми го е отменил като незаконосъобразен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстнация. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че идентификационния номер на автомобила е оригинален и съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП отказа може да има само при установено наличие на подправен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. В настоящия случай има заличаване на номера на двигателя, но това не е предвидено в закона като повод за отказ за регистрация. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил писмо № УРИ 819000-22988/15.06.2018 г. на Началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна, в което е обективиран отказ за първоначална регистрация на МПС "Ауди Ку 7", с номер на рама [номер] и рег. № [номер]. По делото е установено, че ответника по касация - В. Кочев, е подал заявление за първоначална регистрация № 170819051727/29.11.2017 г., на лек автомобил, марка "Ауди Ку 7", с номер на рама [номер] и рег. № [номер]. При извършена идентификация на автомобила са възникнали съмнения за интервенция върху номера на двигателя. Автомобилът е пренасочен за оглед, тъй като са възникнали съмнения за автентичността на двигателя. Видно от експертна справка № 2501/30.11.2017 г., на членове на експертната група при БНТЛ ОД на МВР Варна е, че номера на двигателя на автомобила е неавтентичен – установено е механично въздействие – тераси от механична обработка на завършващата част от номера на двигателя; разчита се първата част "*BUG" и част от символ "0" от номера и последващи тераси от механично въздействие. Образувано е наказателно производство по ДП № 2486/2017 г. По описа на Първо РУ ОД на МВР Варна, завършило с постановление за прекратяване от 30.04.2018 г. В мотивите за прекратяване наблюдаващия прокурор се е позовал на изготвена СТЕ от която било установено, че VIN номера на автомобила е автентично положен, няма следи от пребоядисване, установени са видими следи от допълнителни механични въздействия на повърхността на площадката на номера на двигателя и последния не се чете в цялост. Прието е, че тъй като номера на рамата е автентичен, автомобила не е пребоядисван и, че табелите на автомобила са издадени по съответния ред, а заличаването на част от цифрите на двигателя се дължи на извършен ремонт, то не са налице събрани доказателства за извършено престъпление. На 25.04.2018 г. В. Кочев е подал заявление с искане за възобновяване на процедурата по регистрация на автомобила. В отговор на това заявление началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна е издал обжалваното писмо с изх. № УРИ 819000-22988/15.06.2018 г., в което, след като проследява всички извършени до този момент действия и позовавайки се на текстове от Наредба № I-45/24.03.2000 г. /Наредба І-45/Наредбата/ за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г. /, и нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП, административният орган уведомява ответника по касация, че за продължаване на регистрацията на автомобила следва да оборудва автомобила с двигател, номерът на който не е заличен и/или подправен и при спазване изискванията на Наредба Н-3/18.02.2013 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебна проверка. Посочил е, че писмото съдържа фактически и правни основания за отказ и е издадено от компетентен орган. Решаващия съд е приел, че в случая е установено, че е налице неправомерно въздействие върху двигателя на автомобила чрез механична интервенция, при която по площадката, предназначена от завода-производител за номер на двигател, има следи от механично въздействие и номера на двигателя е неавтентичен. В ПЗР на ЗДвП - § 6, т. 61 и в ДР на Наредбата - § 2, т. 8 и т. 9 са изяснени понятията за идентификация и идентификационен номер. Релевантният факт, при проявлението на който може да се наложи принудителната административна мярка - отказ от регистрация е изменен, подменен или заличен идентификационен номер на пътното превозно средство. В конкретният случай се установява, че липсва номер на двигателя, което не е изрично упоменато в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП, като предпоставка, сочеща на основание за регистрация на автомобила. Законодателят не е въвел като материално-правна предпоставка за приложението на забраната на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установена интервенция върху номера на двигателя на автомобила, тъй като идентификационен номер на пътно превозно средство се счита този на рамата. Административният орган изследвал възможността за установяване на оригиналният номер, поставен на двигателя и като не го е установил, е постановил отказ за регистрация, който противоречи на релевантните за случая материални разпоредби. Решението е правилно. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебна проверка. Съдържанието на конкретното писмо обективира белезите на индивидуален административен акт. Издадено е от компетентен орган на изпълнителната власт, на когото е възложена държавна функция по ръководство и контрол на регистрация на ППС. Изявлението е властническо и има провозасягащ ефект за ответника по касация. Писмото има пряко отражение в правната сфера на адресата му, респек. Пряко и непосредствено засяга негови права и законни интереси, нарушава и застрашава пряко субективното право и законен интерес на Кочев като заявител за регистриране на собствено моторно превозно средство. Т. е. налице е материалноправно основание за включване на писмото в кръга на съдебно обжалваемите актове. С оспореното писмо органът е формирал ясно изразен отказ да извърши регистрация на лекия автомобил, каквато се изисква по закон, като е мотивирал отказа си с отсъствие на материалноправната предпоставка на чл. 143 от ЗДвП. Обективирането на отказа във формата на писмо не променя неговото правно съдържание. Писмото пряко засяга права и законни интереси на заявителя, породени от едностранното волеизявление на държавен орган да откаже регистрация на моторно превозно средство и поради това неговото оспорване по съдебен ред е допустимо. Правилни са изводите на решаващия съд, че отказа е в противоречие с материалноправни норми. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от същата разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Член 143, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Следователно ал. 1 на чл. 143 изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, ал. 2 прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер. С оглед това правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП уреждаща отказа за регистрация има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство. В настоящия случай не е установено, че има подправен, заличен или повреден идентификационен номер. След като върху рамата на автомобила съществува оригинален номер, поставен от производителя, не е възможно да е изпълнен някой от трите фактически състава, визирани в законовата разпоредба - да е неправомерно изменен, подменен или заличен същия. При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и да откаже да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143 от ЗДвП, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен номер на рамата, но е констатирана механична интервенция върху знаци на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила. Законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. Не е предвидена в наредбата възможност за възстановяване на номера на двигателя, поради което при невъзстановяване на номера на двигателя би било невъзможно да се извърши регистрация на превозното средство. Съгласно чл. 2 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство възстановяването на ИН представлява повторно нанасяне на оригиналния ИН по механичен начин върху рамата /купето или шасито/ на ППС. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП съдържа забрана на регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. В конкретния случай, административният орган не е имал основание да откаже регистрацията на автомобила. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна е издал административния акт в нарушение на материалния закон и правилно Административен съд Варна е отменил отказа. С оглед изхода на спора и претенцията на касационния ответник за заплащане на разноските пред касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и предвид представения договор за защита и съдействие /л. 12 следва да се осъди ОД на МВР Варна да заплати на В. Кочев сума в размер на 400 лв. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение