Решение № 12534 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6941/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Костиряченко, гражданин на Руска федерация, против решение 3166/12.05.2023 г. постановено по адм. дело 3267/2023 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му против решение 3134 от 14.02.2023 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Георгиева, която в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав приема, че касационата жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Обжалваното решение е правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви, към които последният препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Производството пред административния съд е образувано по жалба Д. Костиряченко, гражданин на Руската федерация срещу решение на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него акт е обективиран в писмена форма, издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същия е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Същия заявил, че не е преследван по етнически и религиозни убеждения, както и не му е оказвано физическо насилие. Сочената причина за да напусне Руската федерация е поради възникналия у него страх от преследване в държавата му по произход, вследствие на политическите му убеждения и позиции относно войната в Украйна, които той открито заявявал, и които били в разрез политиката на държавата. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че административния орган е спазил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички факти и обстоятелства наведени от кандидата и изследвал териториалния обхват и степента на насилие в Руската федерация. Въз основа на което е обосновал извод, че не са налице факти, въз основа на които да се приеме, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата на произход би бил изправен пред реален риск да е обект на заплаха. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС. Несъстоятелен е довода на касационният жалбоподател, относно изводите на съда за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В настоящия случай от изложената бежанска история на жалбоподателя не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на лицето и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Сочената причина, поради която чуждия гражданин не желае да се завърне в държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. В представената от чуждия гражданин бежанска история се твърди, че е изразил несъгласие с войната.Опасенията се отнасят до това, че при завръщане в страната ще бъде вкаран в затвора или ще му бъде наложена глоба ако се върне в Русия. Така посочените опасения следва да се приемат като предположения, които са останали недоказани. Следва да се посочи, че самият жалбоподател е напуснал страната необезпокоявано, въз основа на което може да се обоснове извода, че не се поставени, каквито и да е пречки от страна на руските власти при надлежното отпътуване. Чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденецът да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, а изложените причини са по скоро от личен и битов характер. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, настоящия състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена Справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация, която справка видно от проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не е възразил да бъде приета. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил осъждан. Изрично заявява, че е напуснал страната си легално, със самолет до Армения, където престоял пет месеца и получил туристическа виза за България; от Армения заимнал за Истанбул, където останал около месец, след което с автобус пристигнал в гр.Пловдив. От така заявеното става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраните от органа данни за положението в Русия, се установява, че състоянието на сигурността в държавата е стабилно, както и че не се установява реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Представената пред настоящата касационна инстанция нова справка ЦУ -1415/19.09.2023 год. относно Руска Федерация не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. ". Ето защо следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Поради всичко изложено, като е приел решението на зам. -председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,