Решение № 5335 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2015 г.

Решение № 5335 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Врана при ЦУ на НАП срещу решение № 1107/18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3208/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 031305558/10.06.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна потвърден с решение № 473/12.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с което на "Лито 88" ЕООД - гр. Варна са определени задължения за ДДС за данъчен период 1.10.2011 г. - 31.01.2012 г. общо в размер на 29 640,51 лв. и лихва за забава 8 160,83 лв.; и по ЗКПО за данъчен период 2011 г. и 2012 г. корпоративен данък в общ размер на 15 929,10 лв. и лихва 2 819,14 лв. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и другото основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е преценил правилно доказателствата за компетентност на органа, издал ревизионния акт. Налице е позоваване на съдебна практика на ВАС по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че актът е нищожен да се върне преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК с указания за издаване на законосъобразен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Лито 88" ЕООД- гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 031305558/10.06.2014 г. първоинстанционният съд е приел, че със заповед № 1597/1.11.2012 г. директорът на ТД на НАП е въвел ограничение за упълномощените лица, като то е с териториален обхват. Според съда следва да се прави разграничение между различните органи по приходи, на които са възложени отделни правомощия, като тези на Стефанка Димитрова Янкова за издаване на заповеди за възлагане на ревизии в качеството на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол", но при изрично отбелязване ИРМ - Разград. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен и го е прогласил като такъв. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС за да обоснове извода си за нищожност на акта. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но със следните мотиви: Въпросът относно валидността на ревизионния акт при ограничение от директора на ТД на НАП - гр. Варна на териториалния обхват предвид обособените от него ИРМ е разрешен с решение № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. В т. 1 от решението е прието, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. С произнасянето с тълкувателно решение се разреши въпросът относно заповедта на директора на ТД на НАП, поради което посочването, че орган по приходите е с изнесено работно място не го ограничава в обхвата му на компетентност на територията на цялата дирекция. В този смисъл в тълкувателното решение е прието, че фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. Изводите на съда, с които е обявен за нищожен ревизионния акт противоречат на тълкувателното решение, но не се отразяват на постановения от първоинстанционния съд резултат, тъй като ревизионният акт е нищожен на друго основание. Не се спори по делото, че първоначално ревизията е била възложена от Стефанка Янкова, но с оглед нейното пенсиониране, правомощията й са възложени на Петко Стоянов, който е издал ЗВР № 1305558/30.12.2013 г., като е възложил извършването на процесната ревизия на Шьохрет Сали - ръководител на ревизията и Димитрина Кънчева. Същите са изготвили и ревизионния доклад. С решение № 1400578/2.06.2014 г. на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК териториалният данъчен директор е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство по възложената от Петко Стоянов ревизия, като е възложил правомощията за издаване на ревизионен акт на Шьохрет Сали, а с решение № 1400579/2.06.2014 г. е иззел разглеждането и решаването на производството от Шьохрет Сали и го е възложил на Николай Божков. В този смисъл правилно и първоинстанционният съд е приел, че Шьохрет Сали не е имала компетентост на издаде процесния ревизионен акт. Освен това решенията за изземване на правомощия са издадени на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, който разглежда лимитативно изброени хипотези на изземване - отвод, самоотвод и трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Наличието на заповед на териториалния директор, с която променя длъжностите на част от органите по приходите не попада в нито една от цитираните хипотези на чл. 7, ал. 3 ДОПК, което означава, че издателите на процесния ревизионен акт не са компетентни. Некомпетентността на издателя на един административен акт го прави нищожен, а процесния случай е именно такъв. По сходен казус е налице и произнасяне с решение по адм. дело № 6113/2015 г. на ВАС, Второ отделение. С оглед гореизложеното първонистанционното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение