Решение № 6689 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2014 г.

Решение № 6689 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище против решение № 86/30.12.2013 г. по адм. дело № 138/2013 г. на Административен съд - гр. Търговище, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 17 - 17/28.08.2013 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 427/15.07.2013 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 50, ал. 6 вр. с чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Мирослав Колев Колев, от гр. Търговище изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема, че изводите на съда за липса на недобросъвестност у начетеното лице за обосновани. Посочва, че точно са приложени относимите за спора материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 427/15.07.2013 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 КСО Мирослав Колев Коев, от гр. Търговище да възстанови сумата от 457,99 лева, представляваща неоснователно получено обезщетение по чл. 50, ал. 6 КСО ведно със законна лихва за забава в размер на 54,63 лева. Разпореждането е потвърдено с решение № 17 - 17/28.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, което е било предмет на съдебен контрол. Административният съд е изяснил вярно фактите по спора. Установил е, че д-р Мирослав Колев Коев е работил по основен трудов договор в "МБАЛ-Търговище" АД, гр. Търговище от 1.09.2004 г. като лекар на пълно работно време 8 часа. На основание чл. 24 и чл. 42 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е сключил договор с МУ "Проф. д-р Парашкев Стоянов" - гр. Варна със срок на обучение 4 години (от 24.10.2008 г. до 31.10.2012 г.). Във връзка с тази своя дейност той е бил осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО за всички осигурителни социални рискове. На основание чл. 50, ал. 6 КСО вр. с чл. 163, ал. 7 КТ е ползвал отпуск при основния си работодател "МБАЛ-Търговище" - АД, гр. Търговище и е получил парично обезщетение при раждане на дете. При втория осигурител д-р Коев не е подал заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете. Като осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство по две правоотношения Мирослав Коев е имал право на обезщетение за съответната част от правоотношението, по което ползва отпуск. Доводите на касатора за несвоевременно подадени от втория осигурител данни за второто правоотношение не отчитат обстоятелството, че същото има срочен характер с продължителност до 31.10.2012 г. съгласно регистрирания договор по Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и липсват каквито и да било данни за неговото предсрочно прекратяване. В този смисъл изводите на съда, че административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35 АПК преди да пристъпи към определяне и изплащане на паричното обезщетение по чл. 50, ал. 6 КСО са законосъобразни. Органите на НОИ неправомерно са изплатили сума, изчислена и за двете правоотношения. Възниква въпроса, защо след като са имали информация и са обработвали данните от двамата осигурители не са отчели обстоятелството, че по второто осигурително правоотношение те не дължат изплащане на обезщетение. Развитите в касационната жалба съображения, че програмният модул на НОИ, който прави проверка на тези данни е разрешил изплащане на обезщетението не може да аргументира неточното прилагане на материално-правните разпоредби. Обстоятелството, че е налице забавяне подаването на данните за месец юли 2012 г. от МУ "Проф. д-р Парашкев Стоянов" - гр. Варна не може да се вмени във вина на осигуреното лице. Бащата има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, ако е осигурен за общо заболяване и майчинство и има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск (чл. 48а вр. с чл. 50, ал. 6 КСО). Осигуряването може да се е осъществявало както по трудов договор, така и на друго основание. Законът не поставя изискването тези 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск да са положени непосредствено преди раждането. Този отпуск е самостоятелно право на бащата, което се упражнява независимо от това дали майката е работоспособна или не. Обезщетението се получава на самостоятелно основание, а в хипотезата на две правоотношение липсва задължение да се реализира и по двете. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение. Административният съд точно е дефинирал предмета на спора, изследвайки относимите факти досежно дължимия размер на обезщетението и налице ли са предпоставките за възстановяване на неоснователно получените суми. По първата част от спорния предмет, законосъобразно е ценена приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. По дължимостта на претендираните за възстановяване суми е безспорно, че понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи не са причинени от поведението на осигуреното лице, поради което не е налице основанието за възстановяването им от същото лице по реда на чл. 110 КСО. Законосъобразно са изследвани и обстоятелствата във връзка с чл. 114, ал. 2 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение