Решение № 7238 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2009 г.

Решение № 7238 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Савка Николова Илиева и Илидия Димитрова Петрова и е против Решение от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 468/2007 г. по описа на Административен съд Монтана в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за вреди. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано възражение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери правилността на обжалваното решение намира жалбата за основателна по следните съображения. С атакуваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № 225/20.08.2007 г. на Кмета на Община Вършец, с която е наредено да бъде премахнато заграждение, затварящо съсобствен проход между два недвижими имота по кадастралния план на с. Долна Бела Речка, Община Вършец, област Монтана, като незаконосъобразна. Решението в тази част е влязло в законна сила. По отношение иска за обезщетение за вреди, причинени на жалбоподателите от незаконосъобразната заповед. Съдът е отхвърлил иска на Савка Илиева и Илидия Петрова за обезщетението като неоснователен. Правните изводи, от обективна, теоретична гледна точка, на решаващият съд, са верни, но нямат връзка с фактическата обстановка по делото. В жалбата си от 24.09.2007 г. пред АС Монтана Илиева и Петрова са претендирали 3000 лв. обезщетение за вреди. Твърденията им, че заповедта е изпълнена принудително се потвърждават от по-късно изготвения Констативен протокол от 24.09.2008 г. установяващ, че проход съществува, т. е. процесното заграждение е премахнато. Съдът не е положил грижата да събере изискуемите във връзка с този иск доказателства. Установено е, че е налице незаконосъобразен административен акт, установено е, че този акт е изпълнен, не е установено има ли налична вреда и причинно-следствена връзка между нея и акта. Правилни са възраженията от касационната жалба, че не е указано, във връзка с визираното в разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, за необходимостта да се представят доказателства досежно претендираните вреди и съответния им размер. Служебното начало в един процес се проявява, обобщено казано, в извършване от органа, който води процеса, на процесуални действия, които поначало би следвало да се извършват от страните в този процес. При извършената проверка настоящият съд констатира, че липсват указания в протоколите от проведените съдебни заседания от съда за доказване на обстоятелствата във връзка с претендираните вреди. Друг е въпросът, че жалбоподателите са демонстрирали абсолютна незаинтересуваност от процеса с неучастието си в него и неявяването в нито едно от проведените четири заседания. Налага се изводът, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, дължащо се на нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, а делото, на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, върнато на АС Монтана за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,