Решение № 16357 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г.

Решение № 16357 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димчо Йорданов Маринов, от гр. София против решение № 4180/24.06.2013 г. по адм. дело № 564/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54б, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" изразява становище за неоснователност на същата. Пледира чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цанкова съдебното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Приема, че под придобито право на обезщетение за безработица следва да се възприеме фактическото му получаване. Аргумент в тази насока извлича от чл. 54, ал. 5 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4180/24.06.2013 г. по адм. дело № 564/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Димчо Йорданов Маринов, от гр. София срещу решение № РО-824 от 17.12.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 212-00-6541-1 от 15.08.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 16.07.2012 г. - 15.11.2012 г. в размер на 7,20 лева дневно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице предходно упражняване на право на парично обезщетение за безработица, породило като последица основанията от хипотезата на нормата по чл. 54б, ал. 4 КСО. Решението е правилно. Съгласно чл. 54б, ал. 4 КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. На жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 16.08.2010 г. - 15.08.2011 г., чието изплащане е прекратено считано от 1.09.2010 г. поради започване на трудова дейност. За периода 16.08.2010 г. до 31.08.2010 г. е налице вземане при дневен размер 28.01 лева. Дължимостта на това обезщетение е безспорна. Обстоятелствата дали същото е получено или не законосъобразно са ценени от първоинстанционния съд като ирелевантни досежно преценката за наличие на упражнено право по чл. 54а КСО. Заявление вх. № 212-00-6541 от 1.08.2012 г., по което е отпуснатото обезщетението за безработица, което е предмет на настоящия правен спор е подадено преди изтичането на три години от предходното упражняване на същото право, поради което правилно органите на НОИ и административния съд са приели, че е налице хипотезата по чл. 54б, ал. 4 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,