Решение № 15701 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2011 г.

Решение № 15701 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по подадени две касационни жалби против решение № 1518 от 30.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1676/2009 г. по описа на Административния съд - Б.. С касационна жалба, подадена от Р. П. М. в качеството й на ЕТ "С. В. - Р. М.", със седалище в гр. Б., се обжалва съдебното решение в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата й против ревизионен акт № 02-00-900640 от 24.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., частично потвърден с решение № РД-10-255/16.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Б., относно непризнат данъчен кредит в размер на 31 780,00 лв. по фактури, издадени от "ДСК Аутолизинг" ЕООД и "Пълдинстрой" ЕООД, както и относно допълнително начислен ДДС в размер на 26 210,00 лева. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства, от които според касатора се установява наличието на реални доставки като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б., се оспорва решението в частта, с която е изменен ревизионния акт в частта относно установени данъчни задължения по ЗДДС за периода 1.04.2008 г. - 30.04.2008 г., общо в размер на 52 580,00 лв., като са намалени със сумата 20 800 лв., представляваща отказано право на данъчен кредит по фактура, издадена от ЕТ "Гери - В. В.". Поддържа се неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приема, че по фактура № 0...334/09.04.2008 г., издадена от ЕТ "Гери - В. В.", са налице всички законови предпоставки на ЗДДС за ползване на право на данъчен кредит, и конкретно, че е налице реално осъществена доставка на товарен автомобил. По съображения в този смисъл, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административния съд - Б., е бил ревизионен акт № 02-00-900640 от 24.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., частично потвърден с решение № РД-10-255/16.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Б., с който на Р. П. М. са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 78 790 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04 и м. 07.2008 г., като е определена и съответната лихва за забава в размер общо на 13 632,21 лева. Органът по приходите е определил размера на данъка по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията не е представена счетоводна отчетност от ревизираното лице по Закона за счетоводството (ЗСч.), както и били налице данни за укрити приходи - хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Съдът е приел, че правилно законосъобразно е проведено ревизионното производство по този особен ред, предвид това, че жалбоподателят не е представил изисканите му с искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. № 94-00-134/30.01.2009 г. първични и вторични счетоводни документи за периода 1.01.2007 г. до 22.07.2008 г., поради което за ревизията е било невъзможно да установи извършените продажби и покупки на ревизираното лице. С решението на Административния съд - Б., е прието, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит в размер на 20 800 лв. по фактура № 0...334/9.04.2008 г., издадена от ЕТ "Гери - В. В.", с предмет покупка на товарен автомобил "Ивеко Дейли", поради което е изменил ревизионния акт в тази част, като е намалил размера на определените данъчни задължения на ревизирания субект за 1.04.2008 г. - 30.04.2008 г., общо в размер от 52 580 лв. на 31 780 лева. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част, включително по отношение на непризнато право на данъчен кредит по доставките от "ДСК Аутолизинг" ЕООД и "Пълдинстрой" ЕООД, както и за допълнително начисления ДДС в размер на 26 210 лв., като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд - първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б.. За да измени ревизионния акт във връзка с доставката по фактура № 0...334/9.04.2008 г., издадена от ЕТ "Гери - В. В.", с предмет покупка на товарен автомобил "Ивеко Дейли", че процесната фактура е издадена на жалбоподателя от ЕТ "Гери - В. В." и същата притежава необходимата форма и съдържание. Съдът е приел, че фактурата е включена в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. април 2008 г. и фактурата е осчетоводена в счетоводството на доставчика. В мотивите на съдебното решение са изложени доводи във връзка с последващата реализация на същата стока - товарен автомобил "Ивеко Дейли", обстоятелство констатирано от ревизията, и за което допълнително е доначислен ДДС с РА, поради което необосновано е прието от органа по приходите, че покупката не е действително реализирана. По отношение реалността на доставката настоящата съдебна инстанция споделя изводите на АС - Б., основан на извършения цялостен анализ на доказателствата събрани в хода на съдебното производство. На първо място по делото е установено, че предметът на спорната фактура касае същата стока - товарен автомобил "Ивеко Дейли", който впоследствие безспорно е установено, че е препродаден от ревизираното лице през м. 07.2008 г. От доказателствата по делото е установено, че е налице счетоводно отразяване на фактурата в счетоводството на доставчика ЕТ "Гери - В. В.". Обосновани са и изводите на съда, че процесната фактура притежава необходимите реквизити по чл. 114 - 115 ЗДДС. П. изложеното, като е приел, че са оборени констатациите в ревизионния акт и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по процесната доставка, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По касационната жалба на Р. П. М.. Същата е неоснователна. При правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон. Съгласно констатациите при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, за да се премине към ревизия при особени случаи, като органът по приходите за да определи основата за облагане с данъци е взел предвид относимите обстоятелства съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, и съответния материален закон. Относно допълнително начисления данък за данъчен период м. март 2008 г. в размер на 5050 лв. съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е приел, че е извършена продажба на актив, собственост на жалбоподателя, за който не е издаден данъчен документ, съответно не е начислен ДДС в законоустановения срок. За да обоснове този извод, съдът се е позовал на приложеното писмо № 225/10.04.2009 г. на "Инвестбанк" АД - гр. Б., от което се установява, че по разплащателната сметка на ЕТ "С. В.-Р. Маринова" на 04.03.2008 г. е постъпила сума в размер на 25 250 лв. с посочено основание "по договор" и наредител ЕТ "Астория - ТП - 69". Същевременно по делото е установено, че за м. март 2008 г. ревизираното лице е подало нулева справка-декларация по ЗДДС и същото не е документирало извършени продажби през този данъчен период или получени аванси. Правилно съдът е обосновал извода за законосъобразност на ревизионния акт в тази част, тъй като от жалбоподателя не са представени никакви доказателства, оборващи констатациите в ревизионния акт, които с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното. Не е представен договорът с ЕТ "Астория - ТП - 69", по който е извършено плащането, като твърденията на жалбоподателя не са установени и чрез назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. юли 2008 г. в размер на 20 800 лева. В хода на ревизията е било установено, че към този данъчен период процесния товарен автомобил "Ивеко Дейли" не е бил наличен в активите на търговеца, като той е бил отчислен на 03.07.2008 г., след като е бил закупен през м. април 2008 г. от ЕТ "Гери - В. В.", поради което съдът е приел, че правилно органът по приходите е доначислил ДДС към датата на отчисляване на автомобила от КАТ, към която дата е трябвало да бъде издадена данъчна фактура, независимо от липсата на плащане. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя този извод на първоинстанционния съд. Действително по делото е било приложено удостоверение изх. № 20100215144943/15.02.2010 г. на Агенцията по вписванията (л. 368), от което се установява, че на 5.06.2008 г. в търговския регистър е било вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "С. В. - Р. М." на "Серафимстрой" ЕООД, но няма доказателства, че автомобилът е бил причислен към тези активи. В този смисъл неоснователно е позоваването от страна на касатора на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗДДС, озаглавен "Липса на доставка на стоки или услуги" където е предвидено, че не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ; прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ и при извършване на непарична вноска в търговско дружество. В конкретния случай видно от цитираното удостоверение ЕТ "С. В. - Р. М." е прехвърлила към 5.06.2008 г. търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но както се спомена вече няма доказателства, че в това число се включва и правото на собственост върху процесния автомобил. Няма представен договор за прехвърляне на предприятието, както и счетоводни документи за вписаните налични активи към този момент. Неоснователни са също така и възраженията в касационната жалба относно отказано право на данъчен кредит по фактури № 1000014889/4.03.2008 г. и № 1000014890/4.03.2008 г., издадени от "ДСК Аутолизинг" ЕООД във връзка с сключен договор за финансов лизинг на ППС № 000675А1/28.02.2008 г. с предмет на договора един брой употребяван автомобил "BMW X5". По делото е установено, че от оборотната ведомост за 2008 г. на ЕТ "С. В. - Р. М." не е установено осчетоводяване на договора за финансов лизинг. Също така липсва счетоводна сметка 205 (Транспортни средства), в която следва да бъде заведен получения актив при условията на финансов лизинг. Липсата на такива счетоводни документи не позволява да се установи осчетоводяването на фактурите. Тези констатации на органа по приходите не са били опровергани от жалбоподателя, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част. Относно отказано от органа по приходите право на данъчен кредит в размер на 19 780 лв. по фактура № 0...23/09.04.2008 г., издадена от "Пълдинстрой" ЕООД с предмет "Додж Рам Ван", първоинстанционният съд е изложил съображения, че видно от представената оборотна ведомост за 2008 г., както и от заключението на вещото лице е установено, че автомобилът, предмет на доставката е осчетоводен в сметка 304 (Стоки), което означава, че предназначението му е последваща продажба. В обясненията на жалбоподателя пред ревизиращите е заявено, че местонахождението на товарния автомобил е в Германия. Същевременно по делото не са били ангажирани доказателства относно получаване на приходи от автомобила, независимо от начина на счетоводно отразяване. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, доколкото в хода на съдебното производство не са били ангажирани доказателства във връзка със счетоводното отразяване на извършената доставка, като не са опровергани и констатациите в ревизионния акт, че липсват данни за получени приходи от автомобила във връзка с изискването стоката предмет на доставката да се използва в търговската дейност на получателя. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,