Решение № 465 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 439/2008 г.

Решение № 465 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 439/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Община -. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 78 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 112/2007 г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Р. и. по околната среда и водите гр. Б. за сумата 1 818 383,56 лв., представляваща дължима и непреведена парична санкция заплатена от "Л" АД, като санкциониран субект по чл. 65, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), разположен на територията на Община - .Н. са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна. Ответникът РИОСВ - гр. Б. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска на жалбоподателя, намиращ правното си основание в чл. 65, ал. 1 ЗООС, въззивният съд е направил тълкуване в най-близкото до смисъла на закона предназначение на цитираната правна норма във вр. с разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗООС и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или среда над допустимите норми (Наредбата), при което е достигнал до извода, че РИОСВ е изпълнила задължението си, като е превела сумите от наложените санкции "по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект", а това е общината по седалището на санкционирането лице. Посочено е, че в правомощията на РИОСВ, установени в чл. 10 ЗООС, не влиза задължение да разпределя получените суми по наложените санкции в някакво съотношение, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗООС има предвид превод на община, където се намира санкционираният субект - търговец или юридическо лице, регистрирано със седалище, което определя територията на общината. При тези съображения, съдът е приел, че предявения срещу И. иск за процесната сума е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Решението е правилно. Предявеният от Община - "." иск за заплащане на процесната сума, представляваща дължима по закон сума от парични санкций, разпределяни от РИОСВ на основание чл. 65, ал. 1 ЗООС и чл. 9 от Наредбата, се основава на фактическото разположение на мощностите на субекта на замърсяване на територията надве общини - К. върху площ 81% и Б. върху площ 19%, в което съотношение е претендирано заплащането на санкциите. Ищецът - настоящ жалбоподател е поддържал, че цитираните разпоредби следва да бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка и приложимост, което налага извод за съществуването на обвързаност на източника на замърсяване - санкционираното лице и територията на общината, но не по седалището на това лице, а с оглед разположението на неговите мощности. Съдът не е възприел това виждане и е приложил разпоредбите на чл. 65, ал. 1 ЗООС , във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗООС и чл. 9 от Наредбата, според точния им смисъл в най-близкото до смисъла на закона предназначение, с което не е нарушил чл. 46 Закона за нормативните актове, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Съдът е приел на първо място, че ответникът не разполага с правомощия да разпределя (в някакво съотношение) получените суми от наложените санкции на субекта на замърсяване на околната среда, без представено разпореждане за такова разпределение или споразумение между общини за процентно разпределение на сумите от санкциите. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл. 10 ЗООС и той следва от чл. 65, ал. 1 ЗООС. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата санкционираното лице превежда дължимата сума по наложената санкция по сметка на съответната РИОСВ, на чиято територия е разположен източника на замърсяване или е причинено увреждане. РИОСВ превежда сумите от санкциите за увреждане или замърсяване "по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционирания субект" - чл. 65, ал. 1 ЗООС. Субектът на замърсяване е персонифициран в чл. 69, ал. 1 ЗООС - търговец и юридическо лице, които имат регистрация и седалище. Законът борави с понятието територия, на която се намира източника на замърсяване - санкционираният субект - търговец или юридическо лице, които се регистрират по своето седалище т. е. определящият фактор в цитираните разпоредби е територията по седалището на санкционирания субект. По този признак се определя съответната РИОСВ, на която източникът на замърсяване превежда сумите по наложената санкция, по същият признак се определя територията на общината, в чийто бюджет ответникът превежда сумите по санкциите. Разпоредбите не са обвързани от територията, върху която са разположени мощностите на източника на замърсяване, тъй като търговецът и юридическото лице в правно отношение не се идентифицират по мощности, а по своята регистрация - чл. 69, ал. 1 ЗООС. Този критерий е ясен, точен и не поражда колебания при прилагането на правната норма, а целта при тълкуването е да се осигури прилагането и според точния смисъл. С оглед на това, проведеното от съда тълкуване на цитираните норми, че сумите от санкциите се превеждат на общината, на чиято територия се намира седалището на санкционирания субект, (а не на територията, на която са разположени неговите мощности) разкрива точния смисъл на закона, най-близък до смисъла, целта и неговото предназначение. В контекста на изложеното, правилно съдът е приел, че като е превел процесната сума на общината на територията, на която се намира седалището на санкционирания субект, ответникът е действал съобразно своите правомощия и не е нарушил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗООС, което има за последица неоснователност на иска базиращ се на териториалното разположение на мощностите на "Л" АД и от там разпределяне на сумите от санкциите в процентно съотношение между двете общини, законосъобразно отхвърлен от съда. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. В тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника съдебни разноски за касационното производство в размера на 37 000 лв., възнаграждение за един адвокат, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не присъжда и юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.