Решение № 2253 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2014 г.

Решение № 2253 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП против решение № 5731/23.09.2014 г., на Административния съд София-град по адм. д. № 8620 по описа за 2013 г., В ЧАСТТА МУ, с която по жалба на "Нитера Билд" ООД със седалище в гр. София, представлявано от Иван Михайлов Пенелов, е отменен ревизионен акт (РА ) № 2251100414 от 25.11.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 365 от 20.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частите му, както следва: непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както следва: в общ размер на 347 015,50 лв., по фактури № № 401/9.10.2009 г.; 430/21.10.2009 г., 440/26.10.2009 г., 447/28.10.2009 г., 511/23.11.2009 г. и 601/28.12.2009 г., издадени от "Карбон Файбър" ЕООД; в общ размер на 73 786,84 лв., по фактури № № 575/12.11.2009 г., 684/12.12.2009 г. и 815/16.03.2010 г., издадени от "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД; в общ размер на 4 467,34 лв., по фактури № № 54/30.05.2008 г., 104/30.07.2008 г. и 89/8.12.2008 г., издадени от "Ем Ай" ООД, в размер на 983,34 лв., по фактура № 715/5.03.2009 г., издадена от "Автолукс" ЕООД, в общ размер на 40 000 лв., по фактури № № 30001/6.10.2009 г., 30002/9.10.2009 г., 30003/12.10.2009 г., издадени от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД; установени задължения за корпоративен данък, въз основа на извършено увеличение на финансовия резултат: по реда на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО за периода 1.01.-31.12.2005 г., със сумата 14 413,10 лева.; по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за периода 1.01.-31.12.2008 г. със сумата 22 336,70 лева.; по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за периода 1.01.-31.12.2009 г., със сумата 2 112 428, 38 лв. Със същото решение, в съответната част за разноските, ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 21 558,12 лв. Със същото решение АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част, а именно - в частта му, с която на ревизираното дружество за данъчен период м. 11.2005 г. е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дейта Стор 7" ЕООД и е осъдил дружеството да заплати на ДД "ОДОП" 582,45 лв. юрисконсултско възнаграждение. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в отменителната му част и се иска отмяната му, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че: 1./ не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното Решение № 11384 от 22.08.2013 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. д. № 771 по описа за 2013 г.; 2./ Поддържа се, че съдът само е изброил представените доказателства, без да ги анализира и е дал приоритет на тези, представени от ревизираното лице, игнорирайки доказателствата, събрани в ревизионното производство, което е довело до необосновани фактически изводи относно реалното изпълнение на фактурираните услуги; 3./ Необосновано съдът е приел, че след като резултатът на процесните строителни и рекламни услуги е доказано наличен, това е достатъчно, за да се признае правото на данъчен кредит по фактурите, след като не е доказано този резултат да е престиран от фирмите доставчици.; 4./ Относно фактурите на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД с предмет "рекламна кампания по БТВ" съдът изобщо не изложил мотиви; 5./ Обемът и спецификата на строителните услуги по фактурите на останалите доставчици предполагат задължително изпълнителите им да разполагат с трудов и технически капацитет, а липсата на такъв и последващите облагаеми доставки със същия предмет, извършени от РЛ, е следвало да се преценяват в контекста на установеното, че в предмета на дейност на ревизираното дружество е извършването на услуги като процесните и наличието на такъв капацитет у самото ревизирано дружество.; 6./ Изцяло необосновани са фактическите изводи на първоинстнционния съд за автентичност на представените актове образец 19 и фактурите на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД и "Карбон Файбър" ЕООД при обясненията на управителя на тези дружества Веселин Евтимов Илиев, че не е подписвал договори, не е издавал фактури, не е извършвал никаква дейност и не притежава никакви ресурси за извършване на строителни услуги. В тази връзка, без всякакво обсъждане са останали доказателствата за образувано досъдебно наказателно производство за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни измами по повод на фактурите на тези доставчици. 7./ Не е доказано пред първоинстанционния съд, както извършването на каквито и да е разходи от страна на доставчиците за изпълнение на процесните услуги, така и плащането по процесните фактури след като не е била възможна проверка на фирмите доставчици. 8./ Няма основание да се приеме, че ревизираното дружество е добросъвестен получател по облагаеми доставки, при недоказаното плащане по фактурите и при задължението му да прояви грижа на добър търговец относно възможността на фирмите - доставчици да участват реално в стопанския живот и то при установеното изземване на техни документи по досъдебно наказателно производство, образувано във връзка с разследване на данъчна измама. Използването на документи с невярно съдържание, каквито са фиктивните фактури, е признато за участие в данъчна измама, както от съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, така и от тази на Върховния административен съд. 9./ Неправилно РА е отменен и относно задълженията по ЗКПО, при положение, че е установено заплащане на услуги, които не са извършени. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Нитера Билд" ООД, чрез адв. Л. Немски, оспорва жалбата по съображения, в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорен пред съда е въпросът относно законосъобразността на отказ на приходния орган на данъчен кредит за жалбоподателя по фактурите от "Карбон Файбър" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД, "Дейта Стор 7" ЕООД, "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, "Автолукс" ЕООД и "Ем Ай" ООД, както и законосъобразността на определения допълнително корпоративен данък във връзка с увеличението на финансовия резултат с данъчните основи по фактурите на тези доставчици. Приходният орган е формирал извод за липса на реални доставки по фактурите от посочените доставчици, поради което е приел, че те са издадени без основание и без основание е начислен ДДС в тях. Правното основание за отказа на данъчен кредит е липсата на основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Фактическите констатации, обосновали този извод са както следва: По отношение на фактурите от "Карбон Файбър" ЕООД е констатирано, че доставчикът не е открит на адреса му за кореспонденция, на връчено по реда на чл. 32 искане за представяне на документи и писмени обяснения, не е представил такива. Налице е РА на доставчика, който касае и периодите на спорните фактури, от който се установява, че доставчикът е издавал фактури и начислявал данък без основание във връзка с привидни сделки, които не са доставки по смисъла на ЗДДС. В процесния РА са посочени и изискани и получени данни от провеждано разследване по досъдебно производство, в рамките на което са проведени разпити на управителя и едноличния собственик на дружеството, при които той е заявил, че не е развивал частна, нито търговска дейност, не е работил с тази фирма, не е подписвал никакви договори от името на "Карбон Файбър", нито фактури за извършвани доставки, като не е извършвал доставки, нито такива за СМР. По отношение на фактурите от "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД е констатирано, че те касаят СМР, доставчикът не е открит на адреса му за кореспонденция, на връчено по реда на чл. 32 искане за представяне на документи и писмени обяснения, не е представил такива. С протокол към ревизията са присъединени РД и РА, издадени на доставчика, от които се установява, че дружеството не е представило никакви доказателства за реално извършени доставки. За периодите на процесните фактури, дружеството не е подавало декларации, доказващи наличието на осигурени лица в него, като не е внасяло ДОО, ЗО и ДДФЛ, а в представените от "Нитера Билд" ООД ведомости за заплати за м. 11 и 12.09 г. за това дружество, липсват подписи на лицата за получени заплати. Установено е и разминаване в записите относно размера на начислените заплати във ведомостите за заплати за съответните месеци и оборотните ведомости. Прието е, че декларираните от дружеството лица на трудови договори нямат квалификацията да извършат фактурираните СМР. По отношение на фактурите от "Дейта Стор 7" ЕООД е установено, че те са с предмет на стопанската операция СМР, доставчикът не е открит на адреса и не е представил документи и обяснения във връзка със връченото по реда на чл. 32 от ДОПК за това съобщение. По отношение на фактурите от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД е установено, че са с предмет на доставката-рекламна кампания, доставчикът не е открит на адреса и не е представил изискани му документи и писмени обяснения. Има задължения по ЗДДС в особено големи размери за периода, през който са издадени спорните фактури. В РА са посочени и данни от разследване по досъдебно производство, в хода на което е извършено претърсване на офис, при което са открити неистински документи на различни фирми вкл. и на тази. По отношение на фактурата от "Автолукс" ЕООД е установено, че спорната фактура, касаеща авансово плащане не е включена в дневника за продажбите, не е отразена и в сметка "клиенти" по аванси в оборотната ведомост. При справка в информационните масиви на НАП е установено, че дружеството няма наети работници със строителни специалности. Не са представени документи за транспорта на строителните материали. По отношение на фактурите от "ЕМ-Ай" ООД е установено, че дружеството не е открито на адреса, а представляващият е в затвора и е отказал да подпише искането, с което се изискват документи и писмени обяснения. Установено е, че за периода на процесните фактури, доставчикът е включил в дневника за продажби фактури, издадени на "Нитера Билд" ООД, но различаващи се по съдържание с тези, които "Нитера Билд" ООД е включило в дневника за покупките. Административният съд е отменил РА в обжалваната му част, приемайки следното: Реалността на доставката по фактурата, по която се претендира данъчен кредит, е условие без което не възниква претендираното право. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, тежест на органите по приходите е доказването, въз основа на обективни данни, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. Съдът е приел, че в конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките, което рефлектира върху възникване на правото на приспадане. Съдът е приел, че ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и непредставянето от тяхна страна на поисканите им от органите по приходите доказателства във връзка с данъчните задължения на ревизираното лице не изключват възможността жалбоподателят да представи достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на посоченото право. При доказано получаване на предмета на доставката, твърдението, че тя не е осъществена от посочения доставчик автоматично означава, че тя е извършена от друго лице - факт, подлежащ на доказване от субекта, който го твърди. Липсата на капацитет на доставчика да извърши доставката не е основание за отказ на данъчен кредит на получателя. Съдът е признал, че за доставчиците не е доказан никакъв ресурс за изпълнение на доставките, но е установена връзка между предмета на процесните доставки и "последваща реализация от страна на жалбоподателя", както и получаването на този предмет от ревизираното лице. Не следвало получателят по фактурите да отговаря за нередности, извършени от доставчиците. Тези изводи съдът направил въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническите експертизи. Според съда, ответникът не доказал, че ревизираното лице само е извършило последващите доставки със същия предмет като процесните, нито че е ползвало други подизпълнители, различни от процесните доставчици. По фактурите на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, според съда, е доказана реалността на доставките по извършване на рекламна кампания поради представен сертификат за излъчване на реклама по БТВ. По тези съображения, според съда, правото на данъчен кредит по всички фактури, с изключение на тези на "Дейта Стор 7" ЕООД, е отказано незаконосъобразно. С оглед приетото от съда по отношение на спорните доставки, той е преценил като незаконосъобразен РА и в частта на определения с него допълнителен корпоративен данък, приемайки, че не са налице материалноправните предпоставки за преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя по реда на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) респективно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като по спорните фактури са начислени възнаграждения във връзка с реално извършени доставки. Решението е неправилно. Постановено е при грубо нарушение на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и предвид забраната за повторно връщане на спора пред първоинстанционния съд- вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част следва да се отхвърли. Основателно в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд само описал събраните доказателства, без да ги анализира и то избирателно, игнорирайки изцяло тези, събрани в хода на ревизионното производство. Спорът е бил за втори път пред първоинстанционния АССГ след отменително решение Решение № 11384 от 22.08.2013 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. № 771/2013 г. С отменителното решение са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания се изразяват в следното: "В конкретния случай по фактурите за извършени СМР, съдът основно се е позовал на актовете обр. 19 за приети СМР. Съдът правилно е отчел характера им на частни документи, но неправилно ги е преценил като достоверни и ги е кредитирал, без да ги обсъди съвместно с данните от останалите доказателства по делото. Установява се, че тези актове на са представени в хода на ревизията, а едва с възражението срещу РД. Това обстоятелство води до съмнение относно достоверността им, което за да се преодолее следва съдържанието на тези документи да се свърже с други доказателства по делото, които му съответстват. В конкретния случай, съдът е обосновал достоверността на съдържанието на актовете обр. 19 със съвпадението на съдържанието им с това на спорните фактури и с договорите, за които се каза, че не установяват изпълнение, а само договореност за такова. Налице са данни (от съдържанието на РА), че част от доставчиците са изготвяли и ползвали неистински документи, а останалите в хода на извършваните им ревизии не са представили такива и са с големи задължения към фиска. Липсват конкретни съображения на съда относно тези данни, поради което остава неясна волята му, защо не ги кредитира. В тежест на жалбоподателя е да ангажира по делото безспорни и категорични доказателства относно твърденията си, че сключените договори са изпълнени и фактурите отразяват реални доставки на СМР услуги. Съдебно-техническата експертиза установява, че по обекти СМР, за които жалбоподателят е изпълнител са изпълнени. Това обстоятелство не обосновава автоматично извода, че те са изпълнени от преките доставчици на жалбоподателя. Не са изложени конкретни съображения от съда, въз основа на кои данни по делото приема, че преките доставчици на жалбоподателя са разполагали с необходимата (като брой работници и квалификация) персонална и техническа обезпеченост (собствени ДМА или наети машини и съоръжения) за изпълнението на фактурираните услуги. От значение за спора е също така обстоятелството, налице ли са при доставчиците на жалбоподателя осчетоводени разходи във връзка с изпълнението на услугите по спорните фактури, за което не са събрани данни по делото. От заключението на съдебно-икономическата експертиза не може да се направи този извод, нито пък извода, че доставчиците са с редовни счетоводства, тъй като липсват категорични данни в заключението, за извършена непосредствена проверка от вещото лице в счетоводствата на преките доставчици. В процесния РА приходният орган е отразил данни, които са индиция, че двама от преките доставчици на жалбоподателя са участници в данъчни измами чрез издаването на фиктивни данъчни фактури. Съдът е формирал извод, че жалбоподателят не е участник в данъчни измами, без да изложи конкретни съображения, защо пренебрегва и не кредитира данните от РА относно тези двама доставчика. Съдът не е изложил съображения, защо приема, че подписите под актовете обр. 19 и фактурите са на представляващия "Карбон Файбър" ЕООД, Веселин Евтимов Илиев, при положение, че приходният орган, видно от данните в РА оспорва това обстоятелство. Съдът не е изложил също така обосновани съображения, защо приема, че издадените от "Мега адвъртайзинг" ЕООД фактури отразяват реални доставки на рекламни услуги. Съдът само е изброил в решението си представените доказателства от жалбоподателя във връзка с тези спорни фактури, без обаче да се обоснове защо ги кредитира . Съдът е приел, че доставчиците -"Джи ел трейд 2008" ЕООД, "Дейта стор 7" ЕООД, "Автолукс" ЕООД и "Ем Ай" ООД реално са изпълнили фактурираните доставки по спорните фактури, без обаче да изложи конкретни съображения въз основа на кои данни по делото, удостоверени с кои доказателства е преценил, че тези доставчици разполагат с персоналната и материална обезпеченост за изпълнението на доставките. " Основателно в касационната жалба се твърди, че тези указания не са съобразени. Първоинстанционният съд не само не е обсъдил доказателственото значение на събраните доказателства, които само са изброени от него, но и не е изложил никакви конкретни мотиви по отношение на фактурите на всеки един от доставчиците. При събраните в ревизионното производство доказателства, че управителите на "Карбон Файбър" ЕООД и "ЕМ-Ай" ООД /единият от които в затвора/ не са подписвали процесните фактури, нито приемо-предавателните протоколи към тях, единият от тях е декларирал, че фирмата изобщо не е осъществявала каквато и да е стопанска дейност, изцяло необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тези документи са автентични /подписани са от лицата, посочени за техни издатели/. Същото се отнася и за останалите доставчици, чиито представители не са открити на декларираните данъчни адреси. Именно в този контекст е следвало да се прецени липсата на всякакъв технически и персонален капацитет на тези фирми доставчици за изпълнение на процесните строителни услуги. Както фактурите, така и придружаващите ги документи са частни и при оспорването им /а това е направено от органите по приходите с твърдението, че фактурите са фиктивни/ тежест на лицето, което се ползва от тях е да докаже тяхната автентичност. Основателно в касационната жалба се твърди, че след като е доказано, че фирмата на ревизираното лице разполага с достатъчен персонал и материални активи и в предмета й на дейност е включено извършването на строителни услуги от вида на процесните, няма никаква стопанска и житейска логика дружеството да наема фирми без активи и персонал за извършването на същите услуги, които се е задължило то самото да извърши като изпълнител. При това, установената от първоинстанционния съд връзка между предмета на процесните доставки и "последваща реализация от страна на жалбоподателя" по никакъв начин не доказва, че този предмет е получен в резултат на услуги, извършени от посочените доставчици. Обратно на приетото от съда, при тези факти ревизираното лице е следвало да докаже, изпълнението на доставките именно от посочените фирми доставчици. При повторното разглеждане на делото повторно е прието заключението на представената при първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза и при това вещото лице е заявило /стр. 51 от делото на АССГ при повторното разглеждане/, че от строителните книжа на строежите на конкретните обекти, на които ревизираното дружество е било главен изпълнител не може да се установи какви подизпълнители е ползвал главният изпълнител. Вещото лице по назначената при това разглеждане съдебно-счетоводна експертиза в същото заседание, при приемането на заключението на тази експертиза е заявило, че ревизираното дружество със сигурност е имало и други подизпълнители, които не е имало задача да проверява. Предвид изложеното, изцяло необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал, че ревизираното лице само е извършило последващите доставки със същия предмет като процесните, нито че е ползвало други подизпълнители, различни от процесните доставчици. По фактурите на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, основателно е оплакването в касационната жалба за необосновани фактически изводи за реалност на доставките. Установено е в ревизионното производство, че РЛ е възложило на доставчика "Мега Адвъртайзинг" ЕООД извършването на рекламна кампания по БТВ, доставчикът от своя страна превъзложил извършването на тази услуга на "Пиеро 97" ЕООД като разликата в цените между предходния и прекия доставчик и прекия и между прекия доставчик и РЛ била значителна - 32 000/200 000 лв. Предходният доставчик "Пиеро 97 МА" ЕООД, от своя страна, също превъзложил изпълнението на услугата на "Болкан Нюз Корпорейшън" АД, издател на сертификата за излъчване на реклама по БТВ, въз основа на който първоинстанционният съд основал решението си за доказана реалност на доставките на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД. Основателно в касационната жалба в тази част се твърди, че доколкото изобщо съдът е изложил мотиви, посоченият сертификат не обосновава направения фактически извод. Това е така, защото не е установено нито, че предметът на доставките е наличен, нито какъв е той конкретно, нито, че някой от доставчиците е разполагал с рекламно време по БТВ, нито че са правени заявки за излъчване на рекламни клипове, нито кой точно е изготвил такива клипове. Всичко това, преценено в контекста на установеното в ревизионното производство, че от фирмата пряк доставчик, както и от тези на останалите преки доставчици са иззети търговски документи от Националната следствена служба във връзка с разследване на извършени данъчни измами, обосновават обратния на направения от първоинстанционния съд фактически извод. По фактурата на "Автолукс" ЕООД, която е за авансово плащане, съдът изобщо не е изложил мотиви както за извършване на плащането, така и за връзката между него и последваща облагаема доставка. Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че в ревизионния акт и в производството по оспорването му органите по приходите не са твърдяли извършена данъчна измама с участието на ревизираното лице. Твърдението, че процесните фактури, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит, са фиктивни, т. е. не отразяват действително осъществени данъчни събития от фирмите преки доставчици, по същество, е твърдение за данъчна измама с участието на ревизираното лице, което не е можело да не знае, че като е получател по фиктивни фактури се позовава при злоупотреба на правото на приспадане на данъчен кредит, разчитайки само на формалното изискване за притежаване на данъчна фактура за упражняването на това право. Съгласно мотивите на Решение от 6.12.2011 г. на СЕС по дело С-285/11 Боник, т. 36-39 "Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-специално Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 68, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54 и Решение по дело Mahagйben и Dбvid, посочено по-горе, точка 41). Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точка 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение по дело Mahagйben и Dбvid, посочено по-горе, точка 42). Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (вж. Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точки 58 и 59, както и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 53). Също така за нуждите на Директива 2006/112 данъчнозадължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки (вж. в този смисъл Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 56 и Решение по дело Mahagйben и Dбvid, посочено по-горе, точка 46). " Съдът е приел, че доставчиците -"Джи ел трейд 2008" ЕООД, "Дейта стор 7" ЕООД, "Автолукс" ЕООД и "Ем Ай" ООД реално са изпълнили фактурираните доставки по спорните фактури, без изобщо да изложи конкретни съображения въз основа на кои данни по делото, удостоверени с кои доказателства е преценил, че тези доставчици разполагат с персоналната и материална обезпеченост за изпълнението на доставките. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, като без основание е отменен отказа на органите по приходите да признаят право на данъчен кредит и на разходи по фактури, които не отразяват реално осъществени доставки на услуги. Това налага отмяната на решението в тази част и в съответната му част за разноските и постановяване на ново, с което жалбата на ревизираното лице против посочената част на РА следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 255,05 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение