Решение № 16439 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2011 г.

Решение № 16439 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Христов Иванов, от с. Горно Ботево, община-Стара Загора, чрез адв. Евелина Божикова, против Решение № 970/02.06.2011 г. по адм. дело № 2405/2010 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му с която е отхвърлена жалбата на същия против РА № 161002242/03.09.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 763/18.10.2010 г. на Директора на Д."ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която му е определен ДДС за довнасяне, общо в размер на 37 692.46 лева и са начислени лихви за просрочие общо в размер на 18207.20 лева, за отчетни периоди 15.04.2005 г. до 31.12.2007 г. и от 15.02.2009 г. до 31.08.2009 г. включително. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което РА бъде отменен и в потвърдителната част, като незаконосъобразен. Ответникът - директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, издаден при ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установените факти на реализиране на облагаеми обороти от страна на ревизираното лице, в качеството му на регистриран земеделски производител, задължаващи го да се регистрира по ЗДДС (отм.), при което са определени задължения за данък добавена стойност върху стойността на извършените продажби от момента на изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до този, в който е отпаднало основанието за регистрация, на осн. чл. 132, ал. 2 ЗДДС ЗДДС (отм.), респ. чл. 102, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Съдът е установил, че при проверка на декларираните от Иванов данни по ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 от ЗДДФЛ, съпоставени с останалите писмени доказателства в хода на ревизионното производство и пред съда, облагаемият оборот за всеки един период, за времето от 31.03.2005 г. до 30.11.2007 г., е над 50 000 лева, който е над прага за задължителна регистрация по ЗДДС. По същия начин е установил, че този праг е надхвърлен и за периода от 15.02.2009 г. до 31.08.2009 г. При тези данни е направил извод, че начислените с РА за довнасяне суми, дължим ДДС за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и за ревизирания период от 2009 г., са законосъобразно установени, което прави жалбата на Иванов неоснователна. Така постановеното решение, в обжалваната му част е правилно. Неоснователно е касационното оплакване относно процесуалния ред на извършване на ревизията. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради липса на достатъчно счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци на ревизираното лице. Последното е основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за избор на посочения процесуален ред, независимо че за касатора, като земеделски производител не е задължително наличие на счетоводство по ЗСч, но е необходимо наличието на счетоводни документи за установяване на дейността му. Изпълнена е процедурата по връчване на съобщение до ревизираното лице за извършването на ревизията по този ред, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка е неоснователно и принципното оплакване за незаконосъобразност на процесното облагане поради липса на доказателства за конкретни данъчни основи по отделни продажби на земеделска продукция и определяне на задълженията въз основа на общия размер на декларираните от РЛ приходи от продажби за процесните пероди в годишните данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ. Особеният процесуален ред на ревизия при посочения особен случай позволява на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа. Затова определянето на данъчната основа по този ред, при съобразените от ревизиращите органи критерий на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обосновано е прието за правилно. Останалите оплаквания в касационната жалба са също за неоснователни. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъоразни и обосновани правни изводи за дължимост на данъка, установен с оспорения РА, в потвърдителната му част. Това е така защото касаторът се явява данъчно задължено, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) лице, тъй като извършва независима икономическа дейност. Последната, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е всяка дейност свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини и пр. И по новия ЗДДС, в сила от 1.01.21007 г., понятието "независима икономическа дейност", съгласно чл. 3, ал. 2, е свързана с дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги в областта на селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, с цел получаване на редовен доход от него. По смисъла на цитираните разпоредби извършваната от касатора дейност, за процесните отчетни периоди, е такава независима икономическа дейност, поради което е предмет на облагане по ЗДДС. Продажбите на животинска продукция /мляко/ не са от кръга на освободените доставки и формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Тъй като касаторът не е представил документи за реализираните от него приходи за отчетните периоди, органа по приходите, съответно съдът, обосновано са се позовали на декларираните от него данни по годишни данъчни декларации /ГДД/. Декларациите са документи, ползващи се с формална доказателствена сила, с които данъчните субекти сами определят облагаемата основа и изчисляват дълижмия данък. В тях под страх от наказателна, съответно административнонаказателна отговорност, ревизираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Съдът е съобразил изложеното и правилно е приел, че съществува ред за корекция в подадените данъчни декларации, но в случая касатора, като такова лице, не е се е възползвал от тази възможност и не е направил никакви корекции в тях. Поради това съдът основателно ги е кредитирал, при съпоставка и с останалите доказателства, имащи отношение към доходите на ревизираното лице. В тази връзка настоящият състав намира, че съдът правилно не е взел предвид заключенията на СТЕ и на ССЕ, установяващи по-малки годишни добиви на мляко и месо от животни, съответно по-малки облагаеми доходи, под прага от 50 000 лева, по съображения, че добивите са изчислени на база анкетни карти, а не на на база декларираните от лицето добиви по ГДД, което прави изнесените в заключенията данни вероятни и предполагаеми. Поради това правилно е прието, че съгласно РА, в частта му, с която съдът го е потвърдил, касаторът е реализирал облагаеми обороти в размери над 50 000 лева за 2005 г, за 2006 г., за 2007 г. и за п-да 15.02.2009 г. до 31.08.2009 г., поради което е бил длъжен да се регистрира по реда и условията на чл. 108 от ЗДДС (отм.) респ. чл. 96 от ЗДДС. При липсата на регистрация и на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС /отм., за 2005 г. и за 2006 г./ и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /за 2007 г. и за 2009 г./ касаторът дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки на мляко, за периода от изтичането на срока за подававе на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Съобразно констатациите в потвърдения с обжалваното решение РА, този данък за визираните периоди е в общ размер на 37 692.46 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 18 207.20 лева. При това положение и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в този РА правилно са приети за истински, а направените от съда въз основа на него правни изводи са съответни на материалния закон, което прави обжалваното решение правилно. От изложеното следва, че не са налице инвокираните в касационната жалба отменителни основания, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този правен резултат неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, d..