Решение № 16999 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2019 г.

Решение № 16999 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Строй монтаж" МН в качеството му на правоприемник на "Ролпласт строй" ЕООД, представлявано от управителя М. Н., чрез пълномощник адв. М. Х. от САК, срещу решение № 1095/06.11.2018 г., постановено по адм. дело № 76/2018 г. по описа на Административен съд – С. област, с което е отхвърлено оспорването против решение № 1040-22-37 от 12.12.2017 г. на директора на териториално поделение на НОИ - С. област и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Изложените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано със събирането и оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – директор на териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ) - С. област не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците – Д. Г. и Г. Г., чрез пълномощник адв. Дойчева, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендират присъждане на съдебни разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-22-37/12.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С. област, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е оставено в сила разпореждане № 5104-22-96 от 16.11.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО относно признаване на декларираната от наследника на пострадалия Г. М. злополука, с вх. № 5101-22-76 от 07.09.2017 г., за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че работниците Г. М. и Е. Г., за периода от 16.06.2017 г. до 18.06.2017 г., са полагали труд съгласно заповед за командироване № 5357-1/15.06.2017 г., издадена от управителя на "Ролпласт строй" ЕООД, на обект в гр. М., кв. "Младост", бл. ..., със задача - монтаж на дограма и врати. На 17.06.2017 г. към 18, 30 часа Е. Г., Г. М. и Н. Н. тръгнали към гр. С. със служебния автомобил. Тримата претърпели пътнотранспортно произшествие в близост до землище на с. Р. Б., посока от гр. В. за гр. М.. Служебният автомобил е бил управляван от Е. Г.. При възникналото ПТП на място е загинал водача на автомобила - Е. Г., а на па път към ЦСМН - В. от нараняванията си /закрита черепно мозъчна травма довела до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност в следствие на компресия и парализа па жизнено важни мозъчни центрове/ е загинал и Г. М.. При приложение на материалноправната норма на чл. 55 КСО, в която е установена легалната дефиниция, извеждаща юридическите белези на понятието "трудова злополука", решаващият съд приема, че фактическият състав на осигурения социален риск включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Обоснован е извод, съобразно който спорен от правна страна е въпроса досежно характера на злополуката, респ. дали същата е станала по време или при и по повод извършване на работата, за която са били командировани работниците или според твърдението на работодателя, че последните самоволно и без разрешение са решили да тръгнат за С., въпреки, че са имали разпореждане да останат през времето, за което са командировани в гр. М., за което са им били предоставени командировъчни средства и им е бил ангажиран хотел, поради което и не би могло да се приеме, че е налице предпоставката за ангажиране отговорността по чл. 55, ал. 1 от КСО за трудова злополука - при и по повод на работата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че злополуката на 17.06.2017 г., в която е загинал Г. М. работник в "Ролпласт строй" е трудова, тъй като увреждането е настъпило внезапно по повод и във връзка с извършване на възложената работа, в периода на командироването на Г. М. в гр. М. и в интерес на осигурителя. Първоинстанционният съд извежда, че във фактическия състав на трудовата злополука, не се съдържа изискването да липсват нарушения от страна на пострадалия на задълженията му по трудовия му договор. Злополуката е трудова и тогава, когато за настъпването й са допринесли и извършени от пострадалия нарушения на трудовия му договор, стига да са налице посочените в чл. 55, ал. 1 КСО елементи. Единственото изключение, което КСО предвижда, е разписаното в чл. 55, ал. 3 КСО, според който няма "трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си", тъй като при него въобще липсва изискваната от чл. 55, ал. 1 КСО травматичност, която е несъвместима с умишленост за настъпване на злополуката. При липсата на фактическа установеност по делото относно умишлено причиняване на злополуката от пострадалия, решаващият съд намира, че същата следва да се приеме за трудова. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на решение № 1040-22-37 от 12.12.2017 г. на директора на териториално поделение на НОИ - С. област и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният административен съд подлага на преценка събраните гласни доказателства и в частност показанията на свидетелката Н. Н. (приятелка на Е. Г.), които след обстоен анализ намира за противоречиви, явно пристрастни и не кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Обосновани са изводите на решаващия съд досежно твърденията на свидетелката, че двамата пострадали са работили на същия обект близо около един месец, като не стояли през цялото време, а е имало моменти, когато са се прибирали. Показанията на свидетелката не кореспондират с данните от представената книга за командировки. Освен заповедта за командироване в периода 16. 06. -18.06.2017 г., Е. Г. е бил командирован за 1. 06. - 4.06.2017 г., но не и Г. М.. Предвид изложеното, твърдението на свидетелката, че Е. Г. за целия този месец юни се е прибирал само 6, 7 вечери е несъответно на фактическата установеност. Видно от книгата за командировки е, че Е. Г. не е бил командирован освен за посочените по-горе дати, а за Г. М. не са отбелязани никакви дати, в които да е бил командирован през месеците май, юни. Първоинстанционният съд мотивирано не кредитира показанията на Николова, възприемайки за объркани и нелогични твърденията й, че Е. й показал хотела в Е., където трябвало да спят, а през цялото време свидетелката е чакала пред обекта Е. и Г.. Лишени от логика са твърденията, същата да придружава приятеля си и да не е наясно дали ще останат в хотела в М./или Е. или ще се прибират в С.. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно не кредитира показанията св. Н. Н.. При спазване на процесуалното правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, показанията на свидетеля Борисов обосновано не са кредитирани от съда. Последният излага противоречиви твърдения за това къде е следвало да се настанят работниците - веднъж сочи къща до обекта в гр. М., а втори път хотел на 10 км. от гр. М.. Представена декларация от Р. Пантелеев, в която е обективирано, че същият е изплатил сумата от 120 лв. квартирни на Е. П. за двама монтажисти за престоя им в гр. М., правилно не е ценена в първоинстанционното производство, тъй като същата представлява опит за представяне на свидетелски показания, които не са събрани устно и непосредствено пред съда. По силата на чл. 180 ГПК във вр. чл. 144 АПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, респ единствено досежно авторството на документа. По отношение на съдържанието обективирано в него, частният свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила. Видно от съдебните протоколи от проведените открити заседания в първоинстанционното производство, съдът дава многократно възможност на процесуалните представители на жалбоподателя да ангажира исканите от тях гласни доказателства – свидетели, които са присъствали на инструктажа и са били преки ръководители на пострадалите лица, но същите не са ангажирани в процеса. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстнационното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - чл. 55 КСО, обуславяща съответните правни последици по приемане на настъпилата злополука за трудова. Наведените от касатора доводи за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от работниците, обуславящо липсата на предпоставките за приемане на злополуката за трудова, са неоснователни. В хипотезиса на правната норма на чл. 55 КСО не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО, каквото в случая нито се установява, нито се твърди. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина е предмет на друго производство. Обстоятелствата дали е налице нарушение на трудовата дисциплина, са без значение за определянето на злополуката като трудова. Върховният административен съд е имал вече възможност да се произнесе по подобни случаи в смисъл, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, но не променя характера на злополуката като трудова, след като тя е станала през време и във връзка с извършваната работа или при всяка друга работа, която е в интерес на предприятието. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира за изпълнени законоустановените предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответниците по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Съдебните разноски, дължими от касационния жалбоподател "Строй монтаж" МН, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от всеки от ответниците Д. Г. и Г. Г., обективирани в договори за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г., в размер на по 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) за всеки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,