Решение № 2941 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7681/2012 г.

Решение № 2941 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7681/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решение № 39 от 12.04.2012 г. по адм. дело № 233/2011 г. по описа на Административния съд - Видин, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3878 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 1647,86 лева по отношение на " Строй инвест 2002 " ЕООД със седалище и адрес на управление София във връзка с подадено от дружеството заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 22/120609/21897. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както намаляване на възнаграждението за един адвокат поради прекомерност, ако такова се претендира от ответника в касационното производство Ответникът "Строй инвест 2002" ЕООД със седалище и адрес на управление София е оспорил касационната жалба и е поискал решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че дружеството "Строй инвест 2002" ЕООД със седалище и адрес на управление София подало до Държавен фонд "Земеделие " общо заявление с уникален идентификационен номер 22/120609/21897 за единно плащане на площ за 2009 г. за земя в размер на 2178,43 хектара - по Схемата за единно плащане на площ и и в размер на 2178,43 хектара - по Национално доплащане на площ. След разглеждане на заявлението, на земеделския производител била отпусната суми за подпомагане в размер на 345 796.17 лева - по Схемата за единно плащане на площ и в размер на 160 854, 81 лева - по Национално доплащане на площ. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което част от получената субсидия била определена като недължимо платена. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-2600/3878 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на " Строй инвест 2002 " ЕООД общо за сумата 1647, 86 лева, от които 1124,69 лева по Схемата за единно плащане на площ и 523,17 лева - по Национално доплащане на площ По делото са били изслушани заключения на техническа експертиза, според които имало разлика между цялата заявената площ от 2178.43 хектара и площта без застъпване, която е 2168.46 хектара. Част от застъпванията вероятно се дължали на закръгляне на размера на площите, тъй като грешка от 1 пиксел водела до неточност от 2 до 5 метра. Недопустимата за подпомагане площ възлизала на 18.22 ха, което в процентно отношение представлявало на 0.84 %. От правна страна съдът приел, че актът е незаконосъобразен, тъй като не било установено поведение на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, било резултат от действия на Разплащателната агенция, за които не би могъл да бъде отговорен земеделският производител и поради това плащането на част от субсидията не било недължимо. Според мотивите на съдебното решение, административният акт бил издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при неспазване на законоустановената форма, тъй като липсвали мотиви, които да обосноват размера на счетената за недължимо платена част от отпуснатите средства. Поради това административният съд отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, макар някои от изводите на съда да не могат да бъдат споделени. Административният съд неточно е приел, че в акта за установяване на публично държавно вземане липсват мотиви относно причините за редуциране на отпуснатите суми. В акта е посочено, че годната за подпомагане площ и оторизираната субсидия са намалени поради това, че е установено застъпване в заявените от "Строй инвест 2002" ЕООД площи с площи, заявени от други земеделски производители. Това, което административният орган е пропуснал да мотивира, е възможността за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. При отсъствието на такива данни първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Според тази разпоредба, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи, извършено умишлено или небрежно от страна на земеделския производител, е налице основание за отмяна на административния акт. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника, който е бил защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди минималния размер възнаграждение от 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд