Решение № 14 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2023 г.

Решение № 14 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2023 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния представител адв. Александров, срещу решение № 182 от 3.04.2023 г., постановено по адм. д. № 972 по описа за 2022 г. на Административен съд Пазарджик, изменено в частта за разноските с определение № 733 от 01.06.2023 г. по делото, и с което решение е отменено решение № 13/04/1//0.0.2906/3/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ от изплащане на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0.0.2906/3/01 по договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г. на Д. М.. В касационната жалба се твърди нeзаконосъобразност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт за отказ от изплащане на финансова помощ. Отправено е искане за присъждане на разноски за двете инстанции и при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание се представлява от адв. Александров, представен е списък на разноските. Делото е образувано и по частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу определение № 733 от 01.06.2023 г. по адм. д. № 972/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което са изменени и допълнени мотивите и диспозитива на решение № 182 от 03.04.2023 г. по делото в частта за разноските като Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати сторените разноски съответно за първоинстанционното съдебно производство по адм. д. № 972/2022 г. на Административен съд Пазарджик, така и по предхождащите го адм. д. № 848/2021 г. на Административен съд Пазарджик и адм. № 7559/2022 г. на ВАС, Четвърто отделение. Ответникът - Д. М., чрез процесуални представители адв. Баев и адв. Атанасов, последователно в писмен отговор и писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. В открито съдебно заседание се представлява от адв. Атанасов. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба, поради което предлага обжалваното решение, съотв. и определение, като правилни да бъдат оставени в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административния съд е второ по ред. Образувано е по жалба на Д. М. против решение № 13/04/1/0.0.2906/3/01/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0.0.2906/3/01 по договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г., в размер 1 295 576, 17 лв. на осн. чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49, ал. 1, т. 3 и 11 вр. чл. 47, ал. 1 от Наредба № 9 на министъра на земеделието и храните от 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата, ПРСР). С решение № 313 от 26.04.2022 г., постановено по адм. д. № 848/21 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменено решение № 13/04/1/0.0.2906/3/01/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С решение № 9091 от 18.10.2022 г. по адм. д. № 7559/22 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, е отменено решението на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да отмени повторно оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискването за форма на административния акт. Според първоинстанционния съд административният орган не е обсъдил направените от бенефициента възражения в административното производство като по този начин е препятствано и неговото право на защита, липсват мотиви и изобщо относими констатации и съображения за това на какво основание и при какви обстоятелства е издадено оспореното решение за отказ от изплащане на финансова помощ. При направена преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, вкл. на дадените по първо образуваното дело № 848/2021 г. свидетелски показания и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), както и изисканата и постъпила на 25.01.2023 г. по процесното дело, като заверено копие, преписка от трето неучастващо лице, Областната дирекция по безопасност на храните гр. Пазарджик (ОДБХ), за регистрацията на животновъден обект № 4413-4444, собственост на ЗП Д. М., решаващият съдебен състав е формирал изводи, че инвестицията е осъществена в рамките на договорения период, вкл. е въведена в експлоатация, като към момента на издаване на оспорваното решение на ДФЗ фермата е населена с 2000 бр. свине. Изрично е уточнено, че извършването на инвестицията и въвеждането на обекта в експлоатация не е свързано с населяването на свинефермата, както е посочено в процесното решение на ДФЗ, а фактът на населване на фермата с прасета за угояване към момента на проверката на ДФЗ се установява безспорно както от заключението на СТЕ, така и от показанията на св. Х.. Съдът изцяло е кредитирал събраните специални знания и гласни доказателства като подробни, логични и последователни, от трето лице, което няма интерес от изхода на делото, за които е придобито лично впечатление и които не се опровергани от останалите събрани по делото доказателства. С оспорения съдебен акт е прието за безспорно доказано, че жалбоподателката е изпълнила задължението си да построи и въведе в експлоатация фермата в предвидените за това срокове, като не е населила същата с прасета за угояване в същите срокове по обективна причина - въведените на 17.01.2020 г. нови нормативни изисквания и развитието на епидемията от "Африканска чума по свинете". В тази връзка съдът е съобразил, че след получаване на удостоверенията за въвеждане в експлоатация на 15.01.2020 г. от съответния компетентен държавен орган, жалбоподателката е подала заявлението си за регистрация на животновъден обект в ОДБХ – на 17.01.2020 г. с вх. № 213 – ЗЖ. Според първоинстанционния съд през целия период на договора жалбоподателката е спазвала задължението да бъде регистрирана като земеделски производител, вкл. към момента на въвеждане на обекта в експлоатация през 2020 г. – видно от представеното по делото заявление, а причината за неизпълнението на това задължение за 2019 г. е обективна и безспорно установена по делото - извършване на CMP в изпълнение на нововъведени нормативни изисквания в резултат на обявена епидемия от "Африканска чума по свинете" и забрана за населване на фермата с животни – свине за угояване. Съдът се обосновал и с решение № 43 на Министерски съвет от 2020 г., с което е одобрен План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването "Африканска чума" по свинете в Република България през 2020 г., съдържащ цели и задачи на плана, обхват, мерки срещу разпространението, разпределение на задачи и отговорности по места. Посочено е, че по силата на този план са предприети съответните действия от ресорните държавни органи по места, вкл. в района на Област Пазарджик и застрашените обекти в нея, вкл. процесния, с цел предотвратяване разпространението на болестта и увеличаване размера на нанесените щети. При това фактическо положение и след проследяване на приложимата нормативна уредба съдът е приел, че характерът на причините не дава основание на административния орган да откаже плащане в пълен размер на полагащата се финансова помощ, поради което административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт и същият следва да бъде отменен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни твърдения са идентични с фактите и основанията на оспорения и отменен административен акт и не обосновават касационен порок на процесното съдебно решение. Настоящата съдебна инстанция, в предмета на касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира, че първоинстанционният съд се произнесъл мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение № 182 от 03.04.2023 г. по адм. дело № 972 от 2022 г. на Административен съд Пазарджик. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, вкл. чл. 168 от АПК, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за основателно оспорването на решение № 13/04/1/0.0.2906/3/01/04/01 от 25.06.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 13/04/1/0.0.2906/3/01 по договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г., в размер 1 295 576, 17 лв. Този извод на съда е достигнат освен това при спазване и в изпълнение на дадените указания в мотивите на решение № 9091/18.10.2022 г. по адм,. д. № 7559/2022 г. на ВАС, Четвърто отделение, да отговори на трите основни фактически въпроса, визирани в административния акт, като изясни фактическата обстановка и "направи преценка на събраните доказателства като изрично посочи на кои дава превес и защо", след което е преценил кои нарушения на договора и на закона са налице, за да се стигне до извод относно пълния отказ на административния орган от изплащане на финансовата помощ. В тази връзка следва да се посочи, че в касационната жалба не се съобразява, че при повторното произнасяне първоинстанционният съд осъществява съдебния контрол при условията на чл. 224 и чл. 226 от АПК. Изложените в касационната жалба съображения са неоснователни и не се обосновават от хронологичния и съвкупен анализ на относимите към предмета на спора факти. Правилно е обосновал и приел първоинстанционният съд, че инвестицията по договора за подпомагане № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017 г. с предмет в чл. 1 "Разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства" е извършена в срок – 23.01.2020 г. (чл. 6, ал. 1 от договора), вкл. СМР за цялостно изграждане и въвеждане в експлоатация на процесния обект, като последното изрично е обсъдил първоинстанционният съд, че не е свързано с населяването на свинефермата с прасета. При подаването на заявката № 13/04/1/0.0.2906/3/01 на 19.02.2020 г. за окончателно плащане по договора са от значение именно следните факти, установени и изяснени от съда, които ВАС напълно споделя: реконструкцията и модернизацията на свинефермата са извършени съгласно одобрен инвестиционен проект № 13/04/1.0.0296, като за обект "Силозно стопанство с авторазтоварище, автокантар и техническа инфраструктура" са завършени СМР на 05.11.2019 г. на стойност 319 560, 76 лв.; за обект "Животновъдна сграда, техническа инфраструктура и торова лагуна" са завършени СМР на 21.11.2019 г. на стойност 711 067, 07 лв.; за обект "Сграда и складове за съхранение, смесване на зърнени компоненти" са завършени СМР на 05.12.2019 г. на стойност 286 598, 20 лв.; грубият строеж е завършен с издаване на Акт образец 14 за приемане на конструкцията от 10.12.2019 г., подписан от проектанта, строителя и строителния надзор; обектът е завършен с издаване на 2 бр. Акт образец 15 - за установяване годността и приемане на строежа от 25.12.2019 г. и от 30.12.2019 г., подписани от проектанта, строителя и строителния надзор; обектът е въведен в експлоатация с издаване на удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж № 4 и № 5, двете от 15.01.2020 г., подписани от главния архитект на Община Пазарджик.; със заявление вх. № 113-ЗЖ от 17.01.2020 г. процесният земеделски производител е поискал да бъде регистриран производствен обект в землището на с. Величково, м. "Баталъка" за отглеждане на 2000 бр. прасета; със заповед № К-57 от 22.01.2020 г. на директора на ОДБХ - гр. Пазарджик е назначена комисия, която след извършена проверка е издала удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 1005 от 11.02.2020 г. за индустриална свинеферма с общ капацитет от 2000 бр. свине за угояване, която отговаря на ветеринарно медицинските изисквания. ВАС счита, че с оглед предмета на договора по аргументите в касационната жалба неоснователно не се цени факта, че едва след този момент, на 19.02.2020 г., е подадено заявлението до ДФЗ за окончателно плащане по договора с посочения предмет. За реализирането на задълженията на земеделския производител ВАС намира още за правилно съобразеното от първоинстанционния съд, че през втората половина на срока на договора възникват и се развиват независещи от земеделския производител обстоятелства, свързани с епизоотичната обстановка – разпространението на болестта "Африканска чума по свинете". Относимо в тази връзка е полученото от М. уведомително писмо от 31.07.2019 г. от ОДБХ – Пазарджик, съгласно което е недопустимо населването на имота с прасета поради усложнената епизоотична обстановка в страната, свързана с разпространението на болестта. В този смисъл са релевантни последвалите изменения на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти от 17.01.2020 г., с които бенефициентът е задължен да съобрази и по аргумент от чл. 36 от договора, като ВАС напълно кредитира съображението в съдебния акт, че наличието на заболяването и предприетите мерки от страна на държавата за ограничаването му за периода 2019 г. - 2020 г. е ноторен факт, за който свидетелства решение № 43 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването "Африканска чума по свинете" в Република България през 2020 г. Необходимо е да се отбележи още като съществено, че след подадената заявка за окончателно плащане на 19.02.2020 г., до постановения отказ от ДФЗ на 25.06.2021 г., земеделският производител е подал заявление вх. № 1267-ЗЖ от 30.03.2020 г., с което е поискано да бъде населен с животни процесния обект. Със заповед № ПЗ-3-96 от 15.05.2020 г. на директора на ОДБХ - гр. Пазарджик е разрешено населването на свинеферма с рег. № 4413-4444 в землището на с. Величково, м. "Баталъка", за отглеждане на свине, като към момента на издаването на акта на ДФЗ обектът е изцяло населен с пълния уговорен брой 2000 прасета, за което са налице доказателства по делото. При тези обективни обстоятелства не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба относно късното заселване на обекта, поддържането на броя животни и че не били регистрирани случаи на заболяването на територията на ОДБХ - Пазарджик като основание за отказ за изплащане на финансовата помощ, доколкото неизпълнение на договора от страна и по вина на земеделския производител не се обосновава от фактическа и правна страна, както правилно е приел първоинстанционния съд. На следващо място не могат да бъдат споделени и оплакванията за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт относно възприетите от съда мотиви за наличието на регистрация на земеделски производител през периода на договора като основание за пълен отказ от финансово подпомагане. ВАС намира за обосновани и мотивирани изводите на съда относно причината за неизпълнението на това задължение за 2019 г., която е обективна и безспорно установена по делото - извършването на CMP, изпълнението на нововъведените нормативни изисквания в резултат на разпространението на заболяването "Африканска чума по свинете" и невъзможността за населване на фермата с животни – свине за угояване. В този смисъл е и цитирания в решението на ДФЗ отговор на ползвателя по уведомително писмо за отстраняване на нередовности, изпратено от ДФ "Земеделие" с Вх. № 02-160-6500/995 от 08.04.2020 г. и № 01-6500/892#1 от 05.05.2020 г., съгласно който отговор е представено обяснение, че преди подаване на заявление за подпомагане по този проект земеделската дейност на лицето била свързана с отглеждане на овце в нает животновъден обект. Правилно е приел за липса на мотиви и нарушено право на защита в административния акт необсъждането на обясненията на бенефициента, че след решение да реорганизира производствената си дейност и да започне да отглежда свине е закупил животновъден обект - свинеферма, чието модернизиране именно е обект на инвестицията по процесния договор, вкл. са изложени доводи относно епизоотичната обстановка в страната, свързана с разпространението на болестта "Африканска чума по свинете", нарушила производствения график на ползвателя и породила невъзможността да поднови регистрацията си като земеделски производител. Бенефициентът резонно е обосновал тази невъзможност с преустановяване на дейностите, свързани с отглеждане на овце и същевременно недопустимостта за населване с прасета в новоизградения животновъден обект, което правилно е съобразено от Административен съд Пазарджик. Обясненията пред административния орган обосновано са скрепени с представеното становище от Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, издадено на 31.07.2019 г. относно запитване във връзка с намерение за заселване на животновъден обект с домашни прасета. Безспорно проверката на изпълнението на задълженията по договора за подпомагане в цялост - както по отношение на обективните факти за поведението на ползвателя, така и досежно приложимата норматива уредба, са необходими за правилната преценка при осъществяването на компетентността на административния орган и последващия съдебен контрол за законосъобразност. В случая неоснователно с касационната жалба се извеждат твърдения за пороци на съдебния акт без да са съотнесени всички предприети от земеделския производител дейности по изпълнението на договора към обективната обстановка, свързана с независещи от последния обстоятелства и задължението да се съобрази с тях. Касационният съдебен състав приема още, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби като първоинстанционният съд правилно е посочил, тълкувал и приложил основанията, при които разплащателната агенция може да откаже изплащане или да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, уредени в чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (OB, L 381/48 от 20 юни 2014 г.) относно отчитането на тежестта, степента, продължителността и системността на неспазване на условията по подпомагане. Съгласно чл. 35, т. 5 от Регламента, само ако общата оценка въз основа на критериите, посочени в параграф 3, води до установяването на сериозно неспазване, подпомагането се отказва или оттегля изцяло. Освен това бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година. Правилно е мотивирано, че в случая не са налице нито основанията по чл. 35, т. 1, 2 и 3 от Регламента, нито предпоставките за прилагането на т. 5 от същия. Инвестицията е извършена изцяло в определените срокове и се ползва по предвиденото предназначение като незначителното забавяне при населването на обекта със животни се дължи на обективна пречка, с оглед въведените нови нормативни изисквания на 17.01.2020 г. и развитието епидемията от "Африканска чума по свинете", а към момента на издаването на оспореното решение, обектът на жалбоподателя е изцяло населен с пълния уговорен брой животни – 2 000 бр. Правилно съдът е приел, че не е налице и посоченото в оспореното решение основание по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 2015 г. да е установено несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с нея. Макар изменението на нормативните изисквания да не е сред обстоятелствата, посочени в чл. 30, ал. 2 от процесния договор, и не може да се приравни на действие на непреодолима сила, същото създава невъзможност извън волята на ползвателя да изпълни съответното задължение по населването на обекта със свине в определен срок. Несъобразяването с тези обективни факти предпоставя извода за незаконосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ в пълен размер, като липсват аргументи на органа защо решава да откаже изцяло финансовата помощ, а не в намален размер, както правомерно е посочено в съдебното решение. При тези обстоятелства и с оглед факта, че обжалваният съдебен акт е постановен при спазване на дадените от ВАС указания с решение № 9091 от 18.10.2022 г. по адм. д. № 7559/22 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, като е отговорено на основните фактически въпроси, поставени в административния акт, изяснена е фактическата обстановка, направена е преценка на събраните доказателства като изрично е посочено кои се кредитират като относими и защо, след което е мотивирано налице ли са нарушения на договора и на закона и е формирано убеждение относно пълния отказ на административния орган от изплащане на финансовата помощ, настоящият касационен съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. По отношение на частната жалба срещу определение № 733 от 01.06.2023 г. по адм. д. № 972/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е изменено решение № 182 от 3.04.2023 г., постановено по адм. д. № 972/2022 г. в частта за разноските: Разгледаната по същество частната жалба е неоснователна. Постановеното определение е инициирано освен по молба на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното съдебно производство и в изпълнение на решение № 9091 от 18.10.2022 г. по адм. д. № 7559/22 г. по описа на ВАС, съгласно което преценката за разноските следва да бъде направен при новото разглеждане а делото. Този извод се налага и по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК, предвиждащ съдът да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. На следващо място определението е надлежно мотивирано, а исканията за разноски са направени своевременно, доказани са по основание и размер, обсъдено е отправеното възражение за прекомерност като правилно е преценено, че делото е с определен материален интерес. Частната жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания и като такава следва да бъде оставена без уважение, а оспореното определение в сила. Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Искането за разноски е направено своевременно като е съответстващо на осъществената по делото защита и процесуално представителство в изготвянето на писмен отговор срещу касационната жалба, отделна писмена защита и възражения срещу частната жалба, както и представителство в открито съдебно заседание. Искането за разноски е доказано по основание и размер със съответен договор, пълномощно и списък на разноските с приложени копия на платежни документи (стр. 59-62 от делото). Отправеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минимални размери адвокатските възнаграждения делото е с определен материален интерес и реализираните разноски в размер 52 920 (петдесет и две хиляди деветстотин и двадесет) лева съответстват на така регламентираното минимално възнаграждение. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Държавен фонд "Земеделие" на осн. § 1, т. 6 от ДР на АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,