Решение № 1794 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2018 г.

Решение № 1794 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Иванова, от [населено място], област [област] против решение № 1523/28.06.2018 г. по адм. дело № 913/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ЗД / Д – РВ – 022/29.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 26 и чл. 27 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не са отпаднали рисковете във връзка с извеждането на малолетното дете А. в приемно семейство, а направените постъпки за сближаване на нейните биологични родители сами по себе си не могат да обосноват възникването на нова подходяща семейна среда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заповед № ЗД / Д – РВ – 022/29.01.2018 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, въз основа на социален доклад от същата дата, е разпоредил детето А. Хайдингер да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи (ЦНСТДМУ), [населено място]. С последваща заповед детето е било настанено в приемно семейство. Видно от доказателствата по административната преписка е, че жалбоподателката до 2018 г. не е полагала трудова дейност. Родила е няколко деца, като не се е грижила за тях. Детето И. е било оставено в дом за деца, за друго от своите деца се е опитала да подмени законовия му статут, детето Р. е било убито, а детето А. изгорено в по-голямата част от тялото й (корем, гръб, гениталии, двата долни крайника и лявата ръка) от съжител на майката. Изводите на съда, че М. Иванова няма нужните родителски качества и не може да гарантира сигурността на детето си са обосновани. Верни са констатациите на органите по социално подпомагане, че детето А. е претърпяло психическо и физическо насилие и нуждите му в на "дете в риск" са доминирани от това да бъде изведено в безопасна среда за отглеждане. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗЗДт настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗЗДт с цел гарантиране на подходяща среда за малолетната А. Хайдингер органите по социално подпомагане са предприели временна мярка на закрила, която е с оглед най-добрия интерес на детето. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение