Решение № 15313 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2012 г.

Решение № 15313 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кънсалтинг Имидж" ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощника му - адв. Шопов, срещу решение № 336 от 27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 3571/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението. Изложеното в жалбата му и в представената писмена защита води на извод, че като касационни основания за оспорване на решението се сочат нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3 АПК). Според касатора искането до административния орган за заличаване на процесната търговска марка е направено от лице без правен интерес по смисъла на Закона за марките и географските означения (ЗМГО), тъй като правото да се използват противопоставените промишлени дизайни е предоставено на друго лице чрез изключителна лицензия. Касационният жалбоподател счита административното производство за недопустимо, тъй като обхватът на закрилата по чл. 18 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) не се разпростира спрямо търговските марки. Твърди, че по-късно регистрираната марка не нарушава правото върху по-рано регистрираните промишлени дизайни, като не са налице законовите предпоставки за заличаване на марката с оглед установените различия при сравняването на двата обекта на закрила. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските по делото. Ответникът Патентно ведомство на Република България (ПВ на РБ), чрез процесуалния си представител - юрк. Шамов, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници - ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" и "Олинеза" ООД не изразяват становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Кънсалтинг Имидж" ЕООД срещу решение № 106/09.07.2004 г. на Председателя на ПВ на РБ, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО е заличена регистрацията на марка рег. № 44993 "трапезна майонеза Mayonnaise" /комбинирана/ с притежател дружеството - жалбоподател, поради наличие на по-ранно право на трето лице, което се ползва от закрила по ЗПД, а именно - правото на ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" върху промишлени дизайни № 4873, 4874 и 4882, регистрирани преди регистрацията на горепосочената марка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото няма спор за факти. Решението на председателя на ПВ за заличаване на регистрацията на марката е издадено по искане на ЕТ "Никоко - Христо Кръстев" като притежател на регистрирани промишлени дизайни (туби, буркани, кутии) с рег. № 4873, 4874 и 4882, всички с приоритет от 31.10.2002 г. Искането е изпратено на "Кънсалтинг Имидж" ЕООД, който е представил писмено становище за липса на предпоставки за заличаване на марката. Депозираните пред органа обяснения и възражения на страните са взети предвид и са обсъдени в административния акт. Според съда търговската марка и промишленият дизайн по своя правен характер са обекти на индустриалната собственост, чиято закрила е уредена от законодателя в различни нормативни актове - ЗМГО и ЗПД, поради което за притежателя на противопоставимите промишлени дизайни е налице правен интерес по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗМГО да подаде искане за заличаване на марката, за която счита, че е сходна на притежаваните от него и закриляни от закона дизайни. Този извод е обоснован и с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПД, по силата на която правото върху регистриран дизайн включва и правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската си дейност дизайн, включен в обхвата на закрилата. Наведен е извод, че търговската марка може да се заличи при наличие на сходство между нея и по-рано регистриран промишлен дизайн, като за спорното правоотношение е без значение обстоятелството, че двата обекта са предмет на закрила по два закона - ЗМГО и ЗПД. В хода на първоинстанционното производство е установено по несъмнен начин, че процесната търговска марка е регистрирана на 17.12.2002 г. с притежател "Кънсалтинг Имидж" ЕООД, а противопоставените промишлени дизайни - на 31.10.2002 г. с притежател ЕТ "Никоко - Христо Кръстев". При наличието на по-ранно регистрирано право на индустриална собственост съдът е извършил преценка налице ли е такова сходство между регистрираните марка и промишлени дизайни, което да обосновава необходимост от заличаване на регистрацията на по-късно заявеното и регистрирано право на индустриална собственост. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при решаването на спора налице ли е идентичност между противопоставените марка и дизайн, водещ критерий е начинът на възприемане на спорните обекти в тяхната цялост и общо оформление, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Съдът е съобразил, че словният елемент (надписът "трапезна майонеза Mayonnaise") в изображението на марката не влиза в защитата й, от една страна, а от друга - не допринася за отличаването й от по-ранните дизайни. Атакуваната марка е регистрирана с цветова комбинация, а регистрацията на дизайните е без претендирани цветове, което дава възможност за използването им с различни цветови комбинации. По въпроса относно различията и сходствата между марката и изображението върху дизайните са назначени съдебни експертизи. Установено е, че изображението върху дизайните, което също е защитено като част от дизайна и атакуваната марка представляват етикети. Видимият външен вид на продуктите туби, буркани и кутии се определя от характерните особености на комбинацията, съставена от обемно тяло, правоъгълен етикет върху обемното тяло и рисунък върху етикетите. Наведен е извод, че по-късно регистрираната марка, рег. № 44993 наподобява по-рано регистрираните промишлени дизайни. Констатирани са следните идентични елементи: външен правоъгълен фон, централна, хоризонтално разположена елипса с контур; вътрешният контур на елипсата е изпълнен от две части, разположени една над друга; всяка част от контура постепенно се удебелява и е завита към вътрешността на елипсата; в долния край на елипсата е разположен пейзаж, на който са изобразени къщи, дървета, поле; централна вертикална лента, която е прекъсната от елипсата; горната част на лентата покрива частично елипсата, а долната й част е разположена малко под контура на елипсата; малък овален елемент, разположен в края на горната част от вертикалната лента и формиращ изпъкналост отдолу. Налице са следните сходни елементи: контраст между централната вертикална линия и общия фон на етикета, контраст между малкия овален елемент и централната вертикална прекъсната линия на етикета на единия буркан, незначителни различия в пропорциите на участъка на централната вертикална линия. Според възприетото от съда заключение на вещите лица посочените идентични и сходни структурни елементи на сравняваните изображения са композирани по идентичен начин. Налице е идентично равновесие на изображенията чрез четирипосочната симетрия. Идентична е и повторяемостта на елементите, като в хоризонтален, така и във вертикален план. Отчетено е, че сравняваните композиции съдържат различни словни елементи, но те са от такова естество, че не променят идентичността на самите композиции и са разположени в явно предназначени или свободни за надписи пространства. Независимо от различното графично изписване, словните елементи не могат да изместят от фокуса на възприятията нито централната елипса като композиционен център, нито вертикалната лента като неин атрибут. По отношение на експертизите, констатиращи различията между сравняваните обекти, съдът е посочил, че същите не съдържат отговор на релевантния за спора въпрос относно идентичността и сходството на заличената марка и противопоставимите дизайни. Според самите вещи лица по съществуващите различия не може да се направи обосновано заключение за липса на вероятност от объркване на потребителите. Напротив, посочено е категорично, че при оценяване на възможността потребителят да бъде заблуден се изхожда не от това дали обектите да могат да бъдат разграничени, като се сравняват едновременно поставени един до друг, а от това дали възприемани от потребителите поотделно са сходни в степен, че да съществува вероятност за объркване. Депозираното особено мнение към една от тези експертизи по същество съвпада с двете тройни експертизи относно сходствата на обектите. Особеното мнение е изготвено при изследване на впечатляващите елементи на трите дизайна във връзка с тяхната тежест спрямо визията, която излъчват към потребителя. Вещото лице се е съобразило с факта, че дизайните са защитени с черно-бели изображения, т. е. че не са регистрирани в конкретни цветове, поради което като общо правило включват в защитата си всички цветове. Направено е заключение, че цветовото изображение на детайлите на заличената марка не води до извод за липса на сходство на двата обекта на индустриална собственост, тъй като в композиционно отношение марката и етикетите /дизайните/ са идентични, както и поради идентичност на графичните елементи, включени в марката и съответно в етикетите на дизайните. Според съда изводът на вещите лица за идентитет на изображенията при общото им възприятие се потвърждава и при визуалното сравняване от неспециалисти, т. е. от гледната точка на обикновения потребител. С тези мотиви е приел, че двата обекта на индустриална собственост са идентични до степен да бъдат объркани от потребителите, поради което визираните в закона (чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО) материалноправни предпоставки за заличаване на процесната марка са изпълнени. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заключенията на вещите лица са ценени съобразно изискването на чл. 202 ГПК, като са изложени законосъобразни и обосновани съображения за това кои от тях следва да бъдат кредитирани като обективни, изчерпателни, мотивирани, изготвени при спазване на процесуалните правила и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал изводи по всички събрани доказателства и по всички релевирани от страните доводи. Съобразявайки поставените различни задачи на вещите лица по отделните експертизи, настоящият състав намира, че в действителност заключенията им не се противопоставят, а напротив - еднозначно и безпротиворечиво потвърждават установените от административния орган фактически основания за заличаване регистрацията на марката. Приложените по делото изображения на промишлените дизайни са ясни и годни за сравнително оценяване, поради което оплакването на касатора, че същите са със затъмнени и неясни участъци е несъстоятелно. Съдът е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че Софийски градски съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, обсъдени подробно в решението. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Правилно е прието от съда, че административното производство е инициирано от заинтересовано лице. Няма спор, че притежател на правото върху трите промишлени дизайна е ЕТ "Никоко - Христо Кръстев". Обстоятелството, че правото на ползване на промишления дизайн е отстъпено чрез изключителна лицензия от притежателя му на "Олинеза" ООД, не изключва правото на лицензодателя да търси защита при нарушаването му. Позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, изр. 2 от ЗПД е неотносимо. Видно от чл. 19, ал. 1 от ЗПД, правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. Съгласно ал. 2 на цитираната норма, използването на дизайна по смисъла на ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. Следователно, учредената лицензия не засяга правото на лицензодателя да брани притежавания от него промишлен дизайн, включително като сезира компетентния орган с искане като процесното. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на производството по чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО, тъй като и търговската марка, и промишленият дизайн са обекти на индустриалната собственост, независимо че същите са предмет на закрила по два различни закона. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО, регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересувано лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално - право на индустриална собственост, както е в случая. Ето защо няма пречка притежателят на промишлен дизайн по смисъла на чл. 3 от ЗПД да реализира неговата правна закрила по реда на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "г" от ЗМГО. Обстоятелството, че правната уредба на двата типа сравнявани обекта се съдържа в отделни закони не променя този извод. Съответна на доказателствения материал и на приложимия закон е преценката на съда за наличие на предпоставките за заличаване регистрацията на процесната търговска марка. Обхватът на правната закрила на дизайна, се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн, и включва всеки дизайн, който не създава у потребителя различно цялостно възприятие - чл. 18 от ЗПД (с относимата към спора редакция). Няма спор, че дизайните, притежавани от ЕТ "Никоко - Христо Кръстев", са регистрирани преди марката на касатора, както и че същите са с право на приоритет. При това положение съдът правилно е извършил съпоставка на двата обекта на индустриална собственост, за да установи налице ли е сходство между тях, обуславящо заличаването на по-късно регистрираното право. От събраните по делото доказателства е безспорно, че такова е налице. Констатациите и заключенията на вещите лица, подкрепящи направените от съда изводи, са описани детайлно и точно в решението, поради което не следва да бъдат преповтаряни и от настоящата инстанция. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, визуалното сходство се отчита въз основа на общото впечатление от сравняваните обекти, дължащо се на идентични образни елементи, идентичното им композиране и цялостното идентично оформление. От значение са изключителното сходство или идентитетът на доминиращите съществени отличителни елементи при възприемането на обектите от потребителя, като в случая установените разлики в етикетите, на които се позовава касаторът (цветова комбинация, словен елемент и т. н.), са несъществени и не разколебават извода за значително сходство на изображенията, респективно - за опасност от въвеждане на потребителите в заблуда. След като приликата между марката и защитеното изображение на дизайна, предназначени за подобни стоки, е до степен да създава вероятност за объркване на потребителите, съдът е приложил правилно материалния закон като е приел, че заличаването на по-късно регистрираното право върху търговска марка с рег. № 44993 "трапезна майонеза Mayonnaise" /комбинирана/, с притежател "Кънсалтинг Имидж" ЕООД, е законосъобразно. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Софийски градски съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника ПВ на РБ искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Кънсалтинг Имидж" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Патентното ведомство на РБ сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение