Решение № 750 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2011 г.

Решение № 750 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 150 от 13.07.2011 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 79/2011 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮИР-18/31.01.2011 г. за премахване на незаконната част от строеж "гараж със склад", находящ се в УПИ VII-247, кв. 28 по плана на с. Крушаре, област Сливен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна Кольо Господинов Стефанов оспорва жалбата. Веселина Илиева Казакова не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. На премахване подлежат само незаконните строежи или части от тях, когато са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект чл. 154, ал. 21, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ - чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По изричната норма на закона другите съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 ЗУТ не квалифицират строежа като незаконен и подлежащ на премахване. В случая установените отклонения от одобрения инвестиционен проект са определени от административния орган като такива по чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 ЗУТ и са посочени като основания за издаване на заповедта за премахване на незаконни части от строеж. Правилно първоинстанционният съд приема, че на така изложените основания за издаване, обжалваната заповед е материалноправно незаконосъобразна, което е достатъчно основание за отмяната й. Няма законова опора твърдението на касатора, че извършените строежи при всички посочени в чл. 154, ал. 2 ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект подлежат на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 АПК. Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт само на посочените в него основания за издаването му. В случая заповедта е издадена в нарушение на материалната норма на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и правилно е отменена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страна в доказания размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,