Решение № 6653 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2009 г.

Решение № 6653 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Владимир Иванов Петров от гр. София срещу заповед рег. № К 2637/21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и целта на закона, иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата и съобразно чл. 168 АПК при проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК се установи следното: Съгласно действащата към момента на издаване на административния акт правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители в МВР следва да имат изискващия се по чл. 69 от КСО трудов стаж, но не е необходимо да са навършили възрастта за пенсиониране. От представената по делото справка за осигурителен стаж, се установява, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж 31 години, 4 месеца и 18 дни, от които над 25 години служебен стаж на длъжности за държавни служители в МВР. Следователно са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - служителят има повече от 25 г. трудов стаж, от които повече от две трети са действително изслужени във ведомството. Това се потвърждава и от жалбоподателя. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на определен общ осигурителен и специален (служебен) стаж, какъвто е и настоящия случай. В Закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно задължение за запознаване на служителя със същата. Изискуемата от закона "инициатива" може да е изразена устно или чрез друго - конклудентно действие. С оглед на горното неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е запознат с предложението, респективно със започване на административното производство, и не е участвал в това производство, тъй като такова задължение на административния орган не е нормативно определено. В чл. 268 от Правилника за приложение на закона за министерството на вътрешните работи е предвидена само правна възможност, а не и задължение, като е записано, че при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, от определени органи може да се прави предложение. При наличието на условията по чл. 69 от КСО и при упражнена инициатива на органа по назначаване за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служителя не участва в процедурата по издаване на заповедта с така посоченото правно основание. Заповедта за освобождаване от служба е връчена срещу подпис на служителя съгласно чл. 270 от ППЗМВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн. ДВ бр. 69 от 05.08.2008 г.) в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР бе създадена нова т. 13, която предоставя възможност на органа по назначаването да прояви инициатива и при условията на оперативна самостоятелност да прекрати правоотношенията на служител, който е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. За прекратяване на служебното правоотношение по т. 13 не е необходимо навършването на пределна възраст, което е самостоятелно основание по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - министърът на вътрешните работи при спазване на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Спазена е писмената форма при издаване на заповедта, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269 ППЗМВР изрично са посочени правните и фактически основания за издаването й. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,