Решение № 13211 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2/2015 г.

Решение № 13211 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Хасково против решение № 535 от 21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 513/2014 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Николай Димитров Койчев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отменил заповед № 1527/18.06.2014 г. на директора на ОД на МВР Хасково, с която на Николай Димитров Койчев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и правилника за приложението му. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). От събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на образуваното дисциплинарно производство е изготвена справка, която е постъпила при дисциплинарно наказващият орган на 22.05.2014 г., когато дисциплинарното нарушение е установено по смисъла на чл. 223, ал. 1 вр. ал. 2 ППЗМВР (отм.). Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 18.06.2014 г. и следователно е спазен двумесечния преклузивен срок за постановяването й. Независимо от това този извод на съда не се отразява върху крайното му заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че в периода от 30.09.2013 г. до 20.05.2014 г. инспектор Николай Койчев на длъжност полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" не е изготвял седмични планове и отчети за дейността си, с което не е изпълнил разпоредбите на т. 1, раздел I от заповед № 1838/1.10.2010 г. на директора на ОД на МВР Хасково относно подобряване организацията на работа, редът и дисциплината в структурните звена на ОД на МВР; не е изготвял и ежедневни план - отчети за дейността си, което е неизпълнение на разпоредбите на т. 1, раздел III от същата заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заповед № 1838/1.10.2010 г. на директора на ОД на МВР Хасково е получена в РУП на 6.07.2010 г., заведена е в деловодството и е разпределена на ст. инспектор Тодор Петров и не е намерена в деловодството. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи тази заповед да е сведена до знанието на Койчев, още повече, че към момента на получаването й същият е изпълнявал длъжност младши разследващ полицай в РУ, в отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - Хасково (от 1.05.2010 г. до 24.11.2011 г.). Първоинстанционният съд е дал изрични указания да се представят доказателства, че служителят е запознат със заповед № 1838/2010 г., но такива не са ангажирани. Напротив по делото е установено, че посочената заповед не се съхранява в РУП Ивайловград. Ето защо изводът на съда, че служителят не е извършил виновно вмененото му дисциплинарно наказание е законосъобразен. Законосъобразни са и изводите на съда, че цитираните точки от заповед № 1838/2010 г., не въвеждат конкретни изисквания към длъжността, заемана от Николай Койчев, а се отнасят към началниците на РУП, сектори, групи и отдели, каквито длъжности служителят не е заемал за посочения в заповедта период на извършване на дисциплинарното нарушение. Правилно съдът се е позовал на събраните в административното производство доказателства, установяващи, че разпоредения със заповед № 1838/2010 г. образец "Индивидуален план - отчет" се е изготвял до края на 2012, г. След влизане в сила на Инструкция Iз-2295 от 13.11.2012 г. за организация на дейността на МВР по териториалното обслужване на гражданите, съдържаща специален раздел V по отношение на дейността, включително на полицейските инспектори от "Охранителна полиция" от месец януари 2013 г. е въведена различна ежедневна форма на планиране и отчет. Обосновано съдът е приел, че след като е назначен на длъжността Койчев е съобразявал дейността си с формите на отчет съобразно изискванията на Инструкция № Iз - 1665/22.08.2013 г. за организация на работата и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Ето защо изводът на съда, че не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, поради което оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразен и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е обосновано. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което изводът за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е обоснован. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР Хасково да заплати на Николай Димитров Койчев сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,