Решение № 6020 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2012 г.

Решение № 6020 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Софрони Георгиев Атанасов от София, срещу решение № 426 от 19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 714 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-област. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Узунова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Ответната страна - Областната дирекция на МВР - София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Проданова, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата молба на Софрони Атанасов от София срещу МВР и ОДМВР - София, за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като последица от отменено наказателно постановление (НП) № 766 от 8.07.2008 г. на началника на РПУ - гр. Елин Пелин. Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Съдът е посочил, че доколкото съставянето на АУАН и издаването на НП са проява на санкционираща управленска дейност, целяща правораздавателна цел, при упражняването на която полицейските органи действат като особени юрисдикции, то тази дейност не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като нито действията по съставянето на АУАН, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление представляват индивидуален административен акт, издаден по реда на АПК. Контролът за тяхната законосъобразност по съдебен ред, предвиден в ЗАНН, съответно не обуславя отговорността, предвидена в ЗОДОВ, поради което е неприложим редът, предвиден в чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания от по чл. 209 от АПК и то следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са твърденията на касатора, че Административният съд - София-област, е разгледал спор, който не му е бил подсъден, и с оглед на това е постановил недопустимо решение. Това е така, защото въпросът за подсъдността на делото е разрешен с определение № 25 от 4.04.2012 г. по адм. дело № 11 от 2012 г. на смесен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с което е било определено кой съд следва да се произнесе по исковата молба на Софрони Атанасов. С оглед гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,