Решение № 5822 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2013 г.

Решение № 5822 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1426 от 4.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 818 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 031203393/22.10.2012 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 930/8.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Владимир Владимирович Ломакин, са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., в размер на 678157,60 лв. и лихви за просрочие, в размер на 706888,18 лв. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Владимир Владимирович Ломакин гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови гореописания резултат, административният съд е приел, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и в частта, потвърдена с Решение № 930/8.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, поради което е ДОПУСТИМА. При извършване на служебната проверка по реда на чл. 160 от ДОПК, съдът е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, ревизионният акт е издаден от компетентния орган съгласно ЗОКО № К 1100346/9.03.2011 г. и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не са налице пороци, влечащи нищожност на ревизионния акт. Прието е, че дори да се приеме за основателно оплакването на жалбоподателя, че към 2003 г. няма качеството на "местно лице" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се приложи правилото на чл. 8, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), вр. чл. 11, ал. 4, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.), съгласно което чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи от източници в България независимо от срока на пребиваването. Съдът приема, че органите по приходите не са доказали основание по чл. 122 от ДОПК за облагане по аналог. От страна на органите по приходите не са ангажирани никакви доказателства за това, че сумите постъпили по банковата сметка на жалбоподателя през 2003 г. от израелското дружество са облагаеми доходи от други източници и жалбоподателят е бил длъжен да ги декларира. В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства за това, че на 6.09.2000 г. е сключил договор за кредит с Аnixel Ltd за сумата от 3000000 щатски долара. Представен е и констативен протокол от 21 декември 2003 г., с който страните по договора за кредит са потвърдили, че до момента са изплатени 2431000 щатски долара. Действително, както отбелязва ответната страна, договорите, анексите и протоколите са частни диспозитивни документи, които имат само формална доказателствена сила. Следва обаче да се има предвид, че частният характер на документите не е основание за изключване от доказателствения материал, а е основание тяхната доказателствена сила да бъде преценявана при съвкупен анализ с всички останали събрани доказателства. Органите по приходите изобщо не са обсъдили приложените по преписката swift съобщения (Системата Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication (S. W. I. F. T), установяваща общи стандарти за финансовите сделки и обща система за обработка на данни, като обезпечава мрежата позволяваща на финансовите институции по целия свят да изпращат и получават съобщения в стандартизирана среда), съдържанието на които кореспондира със съдържанието на частните диспозитивни документи - договора за кредит от 6.09.2000 г. и протокола от 21 декември 2003 г. между Аnixel, Izrael и Владимир Ломакин. В тази връзка оспорването на достоверността на датата на договора за кредит от страна на приходната администрация е неоснователно, тъй като във всички swift - съобщения за извършените междубанкови преводи, изрично като основание за преводите е посочен договорът за кредит № 1К/6.09.2000 г., а като наредител на сумите е посочен изрично Аnixel, Izrael. Документите са заверени от Юробанк И Еф Джи България и същите удостоверяват с обвързваща доказателствена сила реалното получаване на парите от страна на жалбоподателя, основанието на което са получени и техния източник, поради което тежестта за опровергаване на съдържанието им пада върху ответната страна. В тази връзка съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на ответната страна, че нейна е тежестта да установи факта, че вносител на сумите по банковата сметка на жалбоподателя е лице, различно от Аnixel, Izrael, както и че основанието за превод на сумите е различно от заем. От ответната страна не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване съдържанието на представените по преписката swift съобщения, поради което твърдението, че сумите са преведени от лице, различно от А, респективно, че преводите нямат връзка с договора за кредит, се явява недоказано. Изводът за наличие на облагаем доход поради неустановеност на произхода на средствата неправилно се обосновава с отговора на данъчните власти на Израел при проверката на дирекция СИДДО. Неправилно в представеното по делото писмено становище ответната страна интерпретира този отговор и твърди, че не съществува лице "АNIXEL LTD", следователно произходът на парите не е установен. Самите отговори от данъчните власти на Израел и САЩ не са приложени по преписката. Съдът e приел, че от страна на органите по приходите не е доказан облагаем доход по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), сумата в размер на 2340750,35 лв. представлява получен от жалбоподателя заем, надлежно деклариран в декларацията изискана по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК, съответно подлежи на връщане от страна на жалбоподателя и не представлява облагаем доход. При това положение недоказано е основанието за извършване на облагане по особения ред, не може да приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК досежно подлежаща на облагане данъчна основа и установените в тази връзка задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) ведно с начислените лихви се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят. Решението е правилно. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства /договор за кредит от 6.09.2000 г. между "АNIXEL LTD" Израел и Владимир Ломакин /анексите, протоколите и всички частни диспозитивни документи/, имащи отношение към предмета на спора и правилно е приел, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да отмени РА за установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., съдът обосновано е приел, че облагаемият доход по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), касае надлежно деклариран доход и не представлява доход, който да е дефиниран като "друг доход" или доход, който не е освободен от облагане по закон. В чл. 122 и следващите от ДОПК са уредени хипотезите, при наличие на които ревизията се провежда по специалния ред, но в нито една от тях, не е поставено като условие произходът на сумите по предоставен заем. Точно обратното, именно поради прикриването на произхода на дохода се стига до възникване на някоя от хипотезите в чл. 122, ал. 1, т. 2 - 7 ДОПК. В конкретния случай възраженията на касатора, че сумите по предоставения заем от израелското дружество са с неустановен произход, изхождайки единствено от уведомителното писмо на дирекция СUDDO при ЦУ на НАП до ТД на НАП - Варна от 12.01.2011 г., в което е посочено, че дружеството няма активна дейност, са неоснователни и недостатъчни да обосноват задълженията на кредитополучателя Ломакин по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Подобно възражение противоречи на събираните и приложени писмени доказателства за реално постъпили суми по банковата сметка на кредитополучателя през 2003 г. от Anixel Ltd за сумата от 3 000 000 щатски долара, като кредитодател, като кредитът е изплащан поетапно, на части по банковата сметка, обстоятелство, което не се оспорва. Спорен според органите по приходите е въпросът за финансовата възможност на дружеството - кредитодател и невъзможността да се установи произхода на парите, след като същото не развива дейност и е формално регистрирана фирма. С оглед тежестта на доказване на касатора е дадена процесуална възможност в административното производство да докаже твърденията си с всички способи по ДОПК. Изводите, че е налице облагаем доход, поради неустановеност или недоказаност на средствата, дадени като кредит и определени само с отговора на данъчните власти в Израел, са необосновани и не могат да вменят задължение на кредитополучателя и страна по договора да опровергава констатациите по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, тъй като те се считат за верни, само ако са обосновани. В този смисъл, изводите в съдебното решение за наличие на документална обоснованост на сключения договор за кредит от 6.09.2000 г., с конкретни страни и обвързващата сила на частните позитивни документи, които удостоверяват реалното получаване на сумите от кредитополучателя, при липса на недеклариран или укрит доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, са правилни и в съответствие със закона. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,