Решение № 9327 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2017 г.

Решение № 9327 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2017 г., II о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д., чрез пълномощника му адв. Д. М., срещу решение № 15 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 239/2016 г. по описа на Административен съд - С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Регионално дружество за заетост и структурно развитие Д." ООД, чрез пълномощника си адв. Д. К., в представени по делото писмен отговор и писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Регионално дружество за заетост и структурно развитие Д." ООД срещу заповед № А-122/08.03.2016 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 196, ал. 6 от ЗУТ му е наредено да премахне собствена сграда, попадаща в УПИ XV, кв. 75, по плана на с. Б., община Д., като опасна от самосрутване. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Така постановеното решение е допустимо. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба относно просрочието на първоинстанционната жалба. Касаторът се позовава на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. По делото обаче не са представени доказателства за отсъствието на ответника по касация по смисъла на цитираната разпоредба, поради което същата е неприложима. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в определението си от 14.11.2016 г., които се споделят и от настоящата инстанция. Обжалваното решение е процесуално незаконосъобразно като постановено при нарушение на съществени процесуални норми. Решението е обявено на 19.01.2017 г., на която дата е депозирана и молба от пълномощника на кмета на община Д. за поправка на протокола. По тази молба е проведено производство и с определение от 08.02.2017 г. съдът е постановил поправка на протокола на проведеното на 17.01.2017 г. открито съдебно заседание, като е допълнил протокола с "волеизявление на съда, че дава възможност по искането на пълномощника на кмета на община Д. адв. Марев страните да представят писмени защити до 23.01.2017 г." В случая съдът е постановил обжалвания съдебен акт преди дадения от самия него срок за представяне на писмена защита. Представянето на писмена защита е поискана от страна на кмета на община Д. чрез пълномощника, както с оглед запознаване с представеното от другата страна в последното открито съдебно заседание писмено доказателство, така и с цел излагане на подробни съображения по съществото на спора. В случая допуснатият от съда порок е не в непълнотата на съставения протокол, а в несъобразяването на дадения от него срок за представяне на писмена защита - чл. 149, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът е следвало да изчака дадения от него срок за представяне на писмена защита преди постановяване на съдебния акт, като се запознае с развитите в писмените бележки фактически и правни доводи на пълномощника на страната. В случая тези доводи са депозирани на 20.01.2017 г. и не са били обсъдени поради неизчакване от съда изтичането на дадения от него срок за представяне на писмена защита. След като е направено такова искане и то е било уважено от съда, последният е следвало да изчака представянето на писмената защита и обсъди изложените в нея аргументи. Като не е сторил това, съдът е лишил страната от възможност да упражни процесуалните си права в пълен обем. С това е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, доведи до нарушаване на процесуални права на страна. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,