Решение № 13715 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2014 г.

Решение № 13715 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Луксор" АД със седалище гр. Пловдив, оформена в два отделни документа, подадени съответно от изпълнителния директор на дружеството и от пълномощника му адв. Дяко Дяков, срещу решение № 2944 от 18 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 945/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № Д-14-16-169/29 януари 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Мария Иванова Николова, чрез пълномощника си адв. Димитър Русев, изразява в представените по делото писмен отговор и писмени бележки становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив, Елена Георгиева Костадинова, Петър Живков Хаджиничев, Мария Христева Славова, Стоян Иванов Пеев, Стоянка Пеева Панайотова, Иван Пеев Пеев, Иван Димитров Величков, Стефания Георгиева Терзиева, Лазар Георгиев Терзиев, Климентина Георгиева Терзиева и Елена Христова Пеева, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Мария Иванова Николова срещу заповед № Д-14-16-169/29 януари 2013 г. на началника на СГКК - гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив за извършена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение вписаните като собственици на поземлен имот с идентификатор 56784.504.416, с площ 9048 кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не е в съответствие с материалноправните разпоредби. Поради това е отменил обжалваната заповед. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че при издаването на оспорената заповед на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР административният орган не е провел процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, според чиято разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на изключението от общото правило, предвидено в нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато акт за непълноти и грешки не се подписва пряко от заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Представеното при издаването на процесната заповед решение № 373/11 от 26 юли 2012 г. по гр. д. № 1309/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, описано в заповедта с титула си от Агенцията по вписвания: акт № 242, том 10, вх. № 22065 от 21 септември 2012 г. по описа на Службата по вписвания - гр. Пловдив, не се отнася до поземлен имот с идентификатор 56784.504.416, предмет на оспорената заповед, а решава спор за собственост само върху построени в имота сгради, които не се предмет на заповедта на началника на СГКК - гр. Пловдив. В този смисъл възраженията в касационната жалба, че спорът за собственост е решен с влязло в сила съдебно решение, са неоснователни. Неоснователно е и възражението относно това, че с цитираното решение на Върховния касационен съд последният е взел становище относно правото на собственост на ответниците по касация - физически лица, като в мотивите е посочил, че е била налице законова пречка за възстановяване имота им от органа по поземлената реформа. В това производство не е допустимо изследването на правото на собственост върху даден обект на кадастралната карта. При положение, че в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне относно титула на собственост на ответниците по касация - физически лица, който нито е отменен, нито е обявен за нищожен, правилно е приетото с оспореното решение наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,