Решение № 7801 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2008 г.

Решение № 7801 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по молба на Петя Цонкова и Веселин Цонков, двамата от гр. Варна, чрез процесуалния представител за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1350 от 28.11.2006 г., постановено по адм. дело № 674 по описа за 2004 г. на Варненски на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение № 11461 от 20.11.2007 г. на ВАС, по адм. дело № 2985 от 2007 г. на 4-то отделение. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства - заверено решение № 1018 от 7.11.2003 г. на ОСЗГ - гр. Варна и копие от стр. 85 на ДВ, бр. 9 от 3.02.2004 г. за публикация на съобщение на община Варна. Поради което било налице основание за отмяна и иска връщане на делото за разглеждане на друг състав на Варненския окръжен съд. Ответницата по така подадената молба - Домна Щерева е взела становище за нейната неоснователност във възражение от 4.04.2008 г. Заинтересованата страна - кмета на община Варна, в молби с идентично кратко съдържание - от 11.11.2008 г., 12.01.2009 г., 9.03.2009 г. и 19.05.2009 г., без да има доводи нито по допустимост, нито по основателност, счита, че следва решенията да се отменят и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Останалите ответници и заинтересовани страни не са взели становище по така подадената молба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия на ВАС счита, че молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК - едногодишен от постановяване на решението на ВАС и макар да няма конкретно посочено основание, както изисква разпоредбата на чл. 241 от АПК, се извежда от мотивите, че се касае за основание по чл. 239, т. 1 от АПК . Молбата е допустима, но по същество е неоснователна. Разпоредбите за отмяна, като извънреден способ, на влезли в сила съдебни решения, са изключително изчерпателни и конкретизиращи, с оглед стабилитета на постановения съдебен акт. Именно във връзка с този стабилитет т. 1 от чл. 239 от АПК въвежда много ограничително възможността да се иска отмяна - само ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай това не е така. В голямата си част от доводите искането за отмяна представлява отново възражения като в касационна жалба, което в случая е недопустимо. Твърдението, че постановеното решение на ОСЗГ не е влязло в сила към момента на постановяване на заповедта на областния управител са вече обсъждани обстоятелства от решаващия съд и потвърждаващото го решение на горната инстанция, като същото се отнася и за публикацията в ДВ. Възможността за отмяна има за цел да защити страната срещу такава неправилност на съдебното решение, която се дължи само на съответно поведение на една от страните - неизвестност за определени обстоятелства или наличие на определени доказателства. Т. е. да се разкрие истината по време на висящността на делото. Видно от датите на двете доказателства - (2003 и 2004 година), както и продължителността на съдебния процес, приключването му с касационното решение през 2007 г., както и познаването на тези доказателства към момента на разглеждане на делото, правят искането за отмяна изцяло неоснователно. Следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия