Решение № 7666 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2016 г.

Решение № 7666 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура-Враца, срещу решение № 68/08.03.2016 г., постановено по административно дело № 28/2016 г. на Административен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 280-МИ/12.01.2016 г. на Общинска избирателна комисия-Мездра /ОИК/ за предсрочно прекратяване на пълномощията на В. Я. П., като кмет на с. Руска Бела, община Мездра. Наведени са съображения, че правилото на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, предполага влизането в сила на присъдата да е настъпило след възникване на пълномощията, а не както в случая - преди това. В тази връзка се твърди, че решението е необосновано и издадено в противоречие с материалния закон, и се претендира отмяната му, ведно с постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касационна жалба срещу горепосоченото решение на Административен съд-Враца е подадена и от В. Я. П., чрез процесуалния му представител адвокат Красимир Колев. В нея са релевирани оплаквания, че съдебният акт е необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на приложимия закон и неговата цел. Твърди се, че ОИК-Мездра е съобразила дадени й от ЦИК задължителни указания за издаване на акт при условията на чл. 42 ЗМСМА, в нарушение на принципа за самостоятелност на ръководещия производството орган, визиран от чл. 10, ал. 1 АПК и като не е съобразил това, липсата на мотиви, и други нарушения, допуснати при постановяване на атакуваното решение на ОИК, съдът е издал неправилен акт, с който е приел същото за законосъобразно. Наред с горното е подчертано, че чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА не дава основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на кметство при установените в процесния случай обстоятелства, доколкото определението за одобряване на споразумението, сключено от избрания за кмет на с. Руска Бела, с Районна прокуратура, е влязло в законна сила на 01.07.2013 г. - много преди избора на този касатор за кмет. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно решение. В писмени бележки по съществото на спора са наведени допълнителни подробни съображения за неговата неправилност. Ответната страна - Общинска избирателна комисия-Мездра, редовно призована, в писмен отговор оспорва касационната жалба и касационния протест. Прави искане за отхвърлянето им като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест и касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид, че касационният протест е подаден при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, а касационната жалба - от надлежна страна, в законоустановения срок, ги приема за допустими. Разгледани по същество, счита същите за неоснователни, по следните съображения: С решение № 68/08.03.2016 г. постановено по адм. дело № 28/2016 г. по описа на Административен съд-Враца е потвърдено решение № 280-МИ/12.01.2016 г. на Общинска избирателна комисия-Мездра, с което считано от последната дата са прекратени предсрочно пълномощията на В. Я. П., като кмет на с. Руска Бела, община Мездра, на посочено основание по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. С решението си съдът е приел, че са налице предпоставките по посочения текст, с оглед представената по делото справка за съдимост рег. № 9804/10.10.2015 г. на Централно бюро за съдимост при Министерство на правосъдието, от която е видно, че на В. П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер за срок от три месеца, за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК - от общ характер, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Противно на наведените в касационната жалба и протест оплаквания, първоинстанционният съд е преценил всички събрани по делото доказателства и релевантните доводи на страните, при което е основал решението си върху приетите за установени фактически обстоятелства, и постановил същото в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Според чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /в приложимата към процесното решение на ОИК-Мездра редакция, преди изменението на разпоредбата по ДВ бр. 39/2016 г./, пълномощията на кмет се прекратяват предсрочно при влизането в сила на присъда, с която му е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер. Решаващият съд е съобразил наличието на влязло в сила определение за одобряване на споразумение, видно от което заемащият длъжността кмет на с. Руска Бела, В. П. е осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и не е реабилитиран към момента на постановяване на процесното решение на ОИК. В резултат на това, обосновано е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на решението, при условията на горепосочената разпоредба, в приложимата й към 12.01.2016 г. редакция на ЗМСМА. Правилни са и направените от съда изводи, че липсват данни за допуснати при това, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са наведените от касаторите възражения, че законодателят е нямал предвид случаите, в които наказанието лишаване от свобода е наложено преди встъпването в длъжност, а само тези, при които са налице нови обстоятелства /нова присъда/, настъпили след законно възникналия мандат и обуславящи предсрочното му прекратяване. Процесният случай не налага различно тълкуване на нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /в посочената по-горе редакция на закона/, доколкото всяко осъждане с влязла в сила присъда, на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, съставлява основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет. Ако волята на законодателя е била различна, то от приложното й поле изрично щяха да бъдат изключени случаите, в които наложеното наказание лишаване от свобода е изтърпяно, но лицето не е реабилитирано. В този смисъл, противно на твърденията наведени в касационните протест и жалба, правилно съдът е тълкувал и приложил цитираната разпоредба. Неоснователни са и оплакванията, че съдът е тълкувал разширително процесната разпоредба, уреждаща единствено случаите на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - за такова тълкуване приложимата редакция на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /по ДВ бр. 19/2014 г./, не дава основание. Неотносим в случая е и чл. 397, ал. 1 ИК, регламентиращ пасивното избирателно право и условията, на които следва да отговарят кандидатите за кметове, защото, както правилно е приел административният съд, по делото се оспорва не законосъобразността на избора на кмет и упражняването на пасивното му избирателно право, а тази на акта за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия. Според чл. 397, ал. 1 ИК, за да се упражни пасивно избирателно право за избиране за кмет се изисква към изборния ден включително, лицето да не изтърпява наказание лишаване от свобода, а чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /в приложимата редакция/, предвижда основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет "при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер". Първият случай касае основание, препятстващо възможността за упражняване на пасивно избирателно право лицето да бъде избрано за кмет и се отнася до изтърпяването на наказание, а вторият - засяга възможността за заемане на длъжността кмет, в зависимост от наличието на осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Възможно е лицето към момента на изборния ден да не изтърпява наказание, но към момента на заемане на длъжността да е настъпило основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му - нормата е специална по отношение на ИК и приложима след като съответното лице е упражнило пасивното си избирателно право. Следователно, правилно административният съд е приел, че в процесната хипотеза е без правно значение обстоятелството, че осъждането е влязло в сила преди провеждане на изборите за общински съветници и кметове - то не променя несъвместимостта на качеството кмет с лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, за което няма настъпила реабилитация. Правилно съдът приема за неоснователни и доводите относно приложимостта на чл. 42, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, предвид това, че с чл. 397, ал. 1 ИК, законодателят не е поставил изрично изискване относно пасивното избирателно право, свързано с наличие на влязла в сила присъда, с която кандидатът да е осъден за престъпление от общ характер, нито е регламентирал момента на влизане в сила на съдебния акт, от вида на процесния, предпоставящ приложението на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /в относимата редакция по ДВ бр. 53/27.06.2014 г/. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което без значение за дължимата от настоящия състав преценка е и изменението на цитираните разпоредби по ДВ бр. 39/26.05.2016 г., на което законодателят не е придал обратна сила. По изложените съображения съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение