Решение № 9034 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2013 г.

Решение № 9034 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2013 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., срещу решение № 766 от 26.03.2013 г. по адм. дело № 2433 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 180901195 от 10.03.2010 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1009942 от 16.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 276 от 21.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., в частта относно признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "А." ЕООД и "В." ЕООД и отроно признати за осъществени вътреобщностни доставки към A. S. R. L. - Румъния, както и в частта за присъдените съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. О. М., в качеството му на процесуален представител на Ц. Б. Я., представляваща "Б." ЕООД, срещу същия съдебен акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт относно отказано право на данъчен кредит по доставки от "А." ЕООД, "Т." ЕООД, "А." ЕООД, както и в частта за присъдените съдебни разноски. В двете касационни жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "Б." ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалните представители адв. Огнян Минчев и адв. Калоян Неделчев, както и със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Административния съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 180901195 от 10.03.2010 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1009942 от 16.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 276 от 21.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството и с него са му определени задължения за ДДС за данъчен период м. 11.2008 г. в размер на 33 285.15 лв.; м. 12.2008 г. в размер на 110 004.84 лв. и м. 01.2009 г. в размер на 222 942.16 лв. Пред съда е оспорен акта, в частта относно отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 6, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по доставки от "А." ЕООД, от "А." ЕООД, от "В." ЕООД, от "Т." ЕООД, от "А." ЕООД, с предмет "слънчоглед", и "царевица" за посочените данъчни периоди от 2008 г. и от 2009 г. Ревизионният акт е отменен по повод установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11.2008 г. в размер на 22 294.98 лв. и 9 245.70 лв. по достваки от "А." ЕООД и "В." ЕООД; за данъчен период м. 12.2008 г. и за м. 01.2009 г. в размер на 28 980.24 лв. и в размер на 88 239.19 лв., поради непризнати ВОД. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В.. Същата е насочена към съдебното решение в частта, с която е прието, че е осъществена вътреобщностна доставка по два броя инвойс фактури, с предмет на доствката "пшеница" и "слънчоглед", по отношение на A. S. R. L. - Румъния. Жалбата е насочена и в частта, с която е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "А." ЕООД и от "В." ЕООД. По повод първия спорен момент, а именно признаване осъществяването на ВОД, основният спорен момент е бил този по повод преценката на факта на смъртта на физическото лице, представляващ и едноличен собственик на дружеството, получател по тях. Безспорно е било, че са налични фактури и товарителници, заверени от представител на същия, като към момента на реализирането им то е бил действащо дружество, с валиден VIN, като има доказателства за деклариране на тези ВОД от него. Съдът от доказателствата по делото е приел, че независимо от смъртта на лицето и факта на отказ от наследство, реализиран от неговите наследници, дружеството е осъществявало дейност. Правилно е прието от него, че при извършване на ВОД е необходимо доставчикът да провери наличието на активен данъчен номер за целите на ДДС на получателя, като при данни, че той е бил действащ стопански субект и след смъртта на собственика му, и с оглед противоречивите два отговора дадени от приходната администрация на РРумъния по линията на международното сътрудничество, то при данни за осъществяването им, получаване на предмета по тях и заплащането им, следва на същите да се признае качеството на ВОД, още повече, че те са били декларирани от румънското дружество като ВОП. С оглед на тази фактическа обстановка и изводите на съда, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част. По повод втория спорен момент по делото относно признатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "А." ЕООД и "В." ЕООД. По повод на доставките от първия доствчик в административното производство е прието, че не са налице доказателства относно транспорта на стоките, предмет на доставките, няма доказателства за произхода на същите, не са налице такива, които да удостоверяват приемо-предаването на стоките между купувач, превозвач и продавач, както и доказателства за съхранението им. При съпоставяне на закупеното и продаденото количество царевица и слънчоглед от този търговец, административният орган е направил извод, че той не разполага с достатъчно количество от посочените стоки, за да ги достави. Аналогични са констатациите и по повод на втория доставчик, с оглед на осъществената насрещна проверка при него. В съдебното производство по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като по повод на процесните фактури е посочено, че те са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, като с оглед насрещните проверки на двете дружества, то те са отразили в счетоводствата си придобиването на стоките, предмет на последващите, процесни, доставки. Към датата на издаване на фактурите тези две дружества са разполагали със стоките по счетоводни данни, като са отчетени и приходи по повод на същите. Осъществено е плащане по процесните доставки, като доставените количества стоки са формирани от тези доставчици, така и от други, като е налице съответствие между така получените количества стоки и продадените такива от ревизираното дружество. Констатирано е също съответствие между описаните количества във всяка една от издадените фактури с приложените към тях пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и пътни листове. Съдът е кредитирал експертизата, като същата не е оспорена по делото. При тази фактическа обстановка и съдът е приел, че жалбата пред него е основателна, като е анализирал разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, както и липсата на легално определение на понятието "произход на стоката", то той е приел, че той не е елемент от признаване правото на данъчен кредит. Също така се е позовал на обстоятелството, че получателят по доставка не трябва да носи отговорност за действията на своя доставчик, във връзка с което се е цитирал и съдебна практика на СЕС. Липсата на доказателства за произхода на стоката не може да се разглежда като основание само по себе си за отказ от правото на данъчен кредит. Налице са реално осъществени доставки по процесните фактури на посочените по-горе доставчици, като е доказана материалната обезпеченост за извършването им, съответствие на количеството на стоките по фактурите, представени са превозни документи, кантарни бележки и е осъществено реално плащане на фактурите. По касационната жалба на "Б." ЕООД. Тази касационна жалба е насочена по повод отказаното право на данъчен кредит по доставките от "А." ЕООД, "Т." ЕООД и "А." ЕООД. По повод на първия доставчик е прието, че събраните доказателства относно получаването на стоката от жалбоподателя от същия вид, а тя е родово определена, както и реализираната последваща продажба не могат да обосноват извода, че е тя е получена от него. Това не се установява и чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като не са представени доказателства относно превоза на стоката и съответно предаването й. По повод на втория доставчик съдът е изложил подобни съображения, а именно, че не се доказва конкретно престацията от него към ревизираното лице. Представените товарителници и кантарни бележки не водят до извода, че този доставчик е доставил стоките, понеже не може да се проследи началния и крайния момент на превоза и получаването им. По повод на представения ревизионен акт, съставен на прекия доставчик, в обхвата на който са включени и процесни данъчни периоди, то същият е преценен от съда като доказателство с косвено значение, понеже може да обоснове наличие на облагаеми доставки. Правилен е изводът на съда, че само с факта, че е съставен ревизионен акт на издателя на фактурата, при което приходната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че тя е приел, че процесните доставки са реално осъществени. По повод на третия доставчик съдът е приел, че от представените доказателства относно транспорта на стоката не се установява получаването на същата от ревизираното дружество. В товарителниците и кантарните бележки като получател са посочени "К." АД или "Г." АД. Не са представени доказателства, че ревизираното дружество е извършвало доставки към тези две дружества или е предоставяло стока за съхранение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в тази му част. Съдът подробно е изложил фактическите съображения, а при преценяване на приложимите правни разпоредби се е позовал както на установена съдебна практика у нас, така и на такава практика на СЕС. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение