Решение № 11773 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2015 г.

Решение № 11773 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Вега ойл" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1622/06.08.2015 г. по адм. д. № 467/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-24-1401623-091-01/13.11.2014 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-24-1401623-091-01/13.11.2014 г. на ТД на НАП - П., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 18 053,31 лв с лихви по фактури на "Нитомис груп" ЕООД, "Стройконсулт-П" ЕООД и "Интермонтажи" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките по спорните фактури не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано приемо-предаване на стоките и услугите, предмет на спорните фактури. За изработката на билбордове са представени два протокола, които не се подкрепят от други доказателства по делото. Правилно съдът е обсъждал разрешителния режим по ЗУТ за поставяне на такива съоръжения и липсата на доказателства за извършени последващи доставки с двата билборда или за поставянето им на конкретно място и е достигнал до обоснован извод, че извършване на услугите не е доказано. По фактурите за рекламни материали е представена само една заявка за изработка на флаери, като не са представени доказателства да са били предадени на ревизираното лице, нито екземпляри от тях. По фактурите на "Нитомис груп" ЕООД за доставката на значително количество родово определени вещи - строителни материали, описани във фактурата, не са представени никакви доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. По фактурите на "Интермонтажи" ЕООД също липсват доказателства за предаване на фактурираните СМР на ревизираното лице. Въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките и услугите в патримониума на ревизираното лице не са представени. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на получени стоки от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че отразените в счетоводството стоки и услуги са получени по спорните фактури. Вещото лице, както и органите по приходите не са могли да извършат проверка в счетоводствата на доставчиците и не е могло да изпълни поставените задачи. Липсата на фискални бонове за отразените във фактурите плащания в брой е липса на доказателства за плащане по фактурите. Съдът обосновано се е позовал на относимата практика на СЕС, по която за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на доставка по спорните фактури и последващото й използване в дейността на дружеството. Позоваването от касатора на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 правилно е преценено от съда като неоснователно, тъй като в цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки на стоки и услуги, какъвто процесният случай не е. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 1071,60 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,