Решение № 1458 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13364/2009 г.

Решение № 1458 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13364/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Сливен срещу Решение № 113/11.08.2009 г., постановено по административно дело № 62/2009 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено негово Решение № 4 от 13.02.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № МП-13306-5/30.10.2008 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото РУСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и по чл. 68, ал. 1 - 4 от КСО на Теньо Стоянов Бурлаков и е върната преписката административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. В касационната жалба се релевира оплакване за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответниците по касационната жалба - наследниците на Теньо Стоянов Бурлаков, в писмено възражение от пълномощника им адвокат Елена Попова, оспорват доводите на касатора срещу решението на Сливенския административен съд и молят същото да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Теньо Стоянов Бурлаков (починал на 23.03.2009 г. и заместен в процеса при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците Геновева Жекова Бурлакова - съпруга, Стефан Тенев Бурлаков - син и Красимир Тенев Бурлаков - син) Решение № 4 от 13.02.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № МП-13306-5/30.10.2008 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото РУСО, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и по чл. 68, ал. 1 - 4 от КСО. С постановеното решение по делото АС - Сливен е отменил като незаконосъобразни оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност "дружинен ръководител" в ОУ "Св. Кл. Охридски", с. Блатец, общ. Сливен през периода от 01.09.1970 г. до 31.08.1982 г. е включена в списъка на длъжностите, приет от МОН и НОИ с № 91-01-168 от 14.09.2000 г., за признаване като учителски трудов стаж на лицата, заемали тази длъжност. Прието е също, че жалбоподателят е отговарял на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, както и че е изпълнена пълната норма на задължителна преподавателска работа, съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.). Първоинстанционният съд е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и е обосновал извод, че трудовият стаж на Теньо Стоянов Бурлаков на длъжността дружинен ръководител в ОУ "Св. Кл. Охридски", с. Блатец за времето от 01.09.1970 г. до 31.08.1982 г. неправилно не е бил зачетен като учителски и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО по подаденото заявление вх. № МП-13306/10.10.2008 г.. Решението на Сливенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище за преценка на правното естество на положения трудов стаж през периода 01.09.1970 г. до 31.08.1982 г. съобразно нормативните разпоредби, действащи към момента на издаване на атакуваното разпореждане. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж 01.09.1970 г. - 31.08.1982 г. е действал Закона за народната просвета (обн. Дв, бр. 218 о 1948 г., отменен с Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.). В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като "ръководители на организацията "Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел "извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. При положение, че жалбоподателят е работил от 01.09.1970 г. до 31.08.1982 г. като дружинен ръководител в основно училище "Св. Кл. Охридски", с. Блатец при пълното законоустановено работно време, положеният стаж следва да бъде зачетен за учителски (В същия смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС, изразена в решенията по административни дела № 6295/2000 г., № 492/2007 г., № 1309/2007 г., № 11819/2007 г., № 1438/2008 г., № 7123/2008 г., № 9853/2009 г. и други). Атакуваните административни актове, с които трудовият стаж на Теньо Стоянов Бурлаков, положен за времето от 01.09.1970 г. до 31.08.1982 г. в ОУ "Св. Кл. Охридски", с. Блатец не е зачетен за учителски и му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отменил същите, Сливенският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,