Решение № 11895 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Л. И. А. и Комисия за защита на личните данни срещу решение 555 / 7.01.2025 г. по адм.д.6248/ 2024 г. на Административен съд София- град. Л. И. А. е недоволна от съдебното решение и навежда доводи за неговата неправилност поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че Столична община е разпространила личните й данни с изпращане на заповед СОА23-РД09-1320/ 30.05.2023 г. до друго лице И.. Залепянето на заповедта на таблото на Столична община е доказано и е без значение, че са посочени само две имена. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679 за законно обработване. По чл.99б от ЗГР няма ред за обявяване на заповед на таблото на общината. Името й е следвало да бъде заличено, тъй като тя е получила заповедта и не е имало основание за обявяването й на табло. Касационният жалбоподател Комисията за защита на личните данни твърди, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради материална незаконосъобразност. Иска отмяна на решението. Ответникът Столична община оспорва касационните жалби и иска оставяне на решението в сила.Към 2017 г. , когато е извършена регистрацията личните данни на А. са били достъпни за собственика на имота, което е видно от декларациите по чл. 92 от ЗГР. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради материална незаконосъобразност. Обосновано КЗЛД е приела, че не са налице предпоставките на чл. 6 от Регламент 2016/679 .. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество касационната жалба на КЗЛД е частично основателна, а на Л. А. е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по жалбата на Л. И. А. до КЗЛД срещу Столична община като администратор на лични данни с наведени оплаквания за допуснати нарушения на Регламент /ЕС/ 2016/679 , изразяващи се в незаконно разпространяване на личните й данни чрез издаване на заповед за заличаване на адресната й регистрация на адрес в гр. София. В заповедта като адресати са посочени две лица- тя с нейните три имена и трите имена на друго лице Е. Д. И., което не познава, както и ЕГН. По този начин е злепоставена пред съпруга й/ получил заповедта/, а нейните лични данни без основание са предоставени с връчване на заповедта на другия адресат. Освен това, въпреки, че заповедта е получена на адреса й в гр. Враца, е разпоредено от кмета на Столична община същата да бъде сведена до адресатите по реда на чл.18а, ал.10 вр. с чл. 61, ал.1 от АПК чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление в административната сграда на общината. По този начин личните й данни са предоставени незаконно на неопределен брой лица и представлява неправомерно обработване в нарушение на регламента без Столична община да е предприела необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните й данни от неправомерен достъп, разпространение ,както и други незаконни форми на обработване. Проведеното от КЗЛД производство приключва с издаване на решение ППН-01-545/ 9.05.2024 г., с което жалбата на Л. И. е обявена за основателна, а на Столична община е наложена имуществена санкция от 5000 лв. на основание чл. 6, пар.1, т.1 и чл. 58, пар. 2, б. "и" вр. с чл. 83, пар. 5, б."а" от Регламента. КЗЛД приема, че заповедта за заличаване на адресна регистрация не трябва да се съобщава на адресатите, защото е необходимо да се изпрати само уведомление по чл. 140а, ал.10 от НАРЕДБА РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Това е така, защото заповедта представлявала вътрешноведомствен акт. С действията по изпращане на заповедта на трето лице И. и на собственика на имота Х. /подател на искането за заличаване на адресна регистрация до Столична община/ с незаличени лични данни на А. и на И., Столична община е допуснала нарушение на чл. 6, пар.1 от Регламента, като допуснатото нарушение е неотстранимо. От преписката на Столична община КЗЛД е установила, че заповед СОА23-РД09-1320/ 30.05.2023 г. е с незаличени лични данни- имена, ЕГН и е изпратена на И. и М. И. Х., която е сезирала СО, чрез процесуален представител Х. Савов. Пак от справка в преписката КЗЛД е установила, че съобщението по чл.18а от АПК, което е поставено на таблото на общината съдържа трите имена на Л. И. и на Е. И. и са разпространени на неограничен кръг лица. Така постановеното решение е оспорено пред първоначалния съд от Столична община. С решение 555/ 7.01.2025 г. по адм.д. 6248/ 2024 г. съдът отменя решение ППН-01-545/ 9.05.2024 г. на КЗЛД и изпраща преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. За да постанови този резултат съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.35 от АПК, поради което органът не е изяснил всички относими за спора обстоятелства, отнасящи се до това дали личните данни на жалбоподателката са стигнали до други лица. Съдът извършва анализ на хипотезите за заличаване на адресна регистрация по Закона за гражданската регистрация в редакция ДВ бр.39/ 26.05.2016 г. и неспазване на чл. 92 или 99а от същия закон. Съдът развива съображения, че заповедта по чл. 99б, ал.3 от ЗГР/редакция 2016 г./ и по чл. 140а, ал.4 от Наредбата е индивидуален административен акт, който има външна насоченост, защото засяга правна сфера на конкретно лице и в същото време уважава или не уважава искане на собственика на имота. Начините на съобщаване са уредени в чл.18а от АПК, която разпоредба попада извън раздел 1, глава пета от АПК и е обща разпоредба на специалното производство по ЗГР. Освен това съдът посочва, че чл.140а, ал.10 от Наредбата /предходна ал.5/ възпроизвежда правилото на отменената разпоредба на чл. 61, ал. 2 от АПК за съобщаване на издадения административен акт чрез отправяне на писмено съобщение, а след отмяната с ДВ бр.77/ 10.10.2019 г. се прилагат правилата от нормативен акт от по-висока степен. Административният орган е следвало да издаде две отделни заповеди с адресати Е. И. и Л. А. по искането на собственика, но вместо това в една заповед има двама адресати с три имена и ЕГН, представляващи лични данни. Прието е, че изпращането на заповедта до М. Х. не е нарушение на закона, защото същата е инициирала административното производство и органът е длъжен да я уведоми за издадения акт, с което е спазен чл. 6, пар.1, б."в" от Регламента. Развити са съображения за неразпространяване на личните данни на Л. И. по чл.18а, ал. 9 от АПК, тъй като са посочени само две имена- име и фамилия. Заповедта въобще не е връчена на Е. И. и следователно личните данни на И. не са стигнали до него. При така установени факти и развити правни изводи съдът решава да отмени оспореното пред него решение, като връща преписката за ново произнсяне. Настоящата съдебна инстанция споделя извода за незаконосъобразност на решение ППН-01-545/ 9.05.2024 г. на КЗЛД, но следва да бъдат взети предвид и следните съображения: Няма доказателства по делото личните данни на Л. И. А., които се намират в заповед СОА23-РД09-1320/ 30.05.2023 г., да са обработени в нарушение на чл.6 от Регламент 2016/679, в резултат на което да са разгласени пред Е. И.. Няма никакви доказателства заповедта да е връчена на това лице лично или чрез негов процесуален представител, което е обсъдено от първоинстанционния съд. Съобщена му е по реда на чл.18а от АПК. Видно от доказателствата по делото на 31.05.2023 г. на Информационното табло в сградата на Столична общинска администрация трима старши експерти на основание чл. 18а, ал.10 вр. с чл. 61, ал.1 от АПК са поставили съобщение до Е. И. и Л. "А.", а не А., че по образувана в СО административна преписка рег. СОА23-ВК08-5491/ 2023 г. по чл.99б от Закона за гражданската регистрация със заповед СОА23-РД09-1320/ 30.05.2023 г. на кмета на СО е наредено заличаване на адресни регистрации на лицата на постоянен и настоящ адрес, извършени на адрес гр.София, [жк], [адрес]. Името на лицето Л. А. е с две имена, като фамилията е сгрешена, поради което не е възможно да се извърши идентификация, още повече, че заличеният адрес също е обозначен частично. Правилно съдът приема, че няма незаконно разпространяване на лични данни на Л. А.. Спазен е принципът на чл. 5, б. "в" от Регламента за свеждане на данните до минимум като обработваните лични данни трябва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването е извършено в съответствие с чл. 6, б."в" от Регламента, защото същото е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, в случая процесуалния закон за съобщаване на издаден индивидуален административен акт. От значение е,че действието е извършено при спазване на задължение, произтичащо от процесуалния закон. Обстоятелството, че съобщаването по този начин се явява второ, след лично получаване на съобщението от Л. А., не се отразява на извода за липсата на нарушение на регламента, предвид изложените по-горе съображения. Освен това в решението на КЗЛД е посочено правно основание чл.6, пар.1, т.1 от Регламент 2016/679, каквато точка няма. Видно от доказателствата по делото заповедта, с която е извършено заличаване от адресната регистрация е изпратена със съобщение до М. И. Х., чрез пълномощник по преупълномощаване Х. С. С. /виж л.34/. В изпълнение на чл. 123, ал.1 от АПК решението по сигнала на Х. е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 6, б. "в" от Регламента като обработването на личните данни е извършено с оглед спазване на законово задължение. Със съобщението е изпратена заповедта, в която са посочени трите имена и ЕГН на И. и А., което нарушава чл. 5, б. "в" от Регламента относно принципа за свеждане на личните данни до минимум. Х. е инициирала като собственик на имот започване на производството по чл. 99б от ЗГР като в сигнала е посочила, че е установила наличието на адресна регистрация на лица, които не живеят на адреса на собствения й имот, поради което има право да бъде уведомена, а административинят орган е длъжен да я уведоми за резултата от проверката по сигнала. В случая обаче към делото няма данни съобщението с приложената към него заповед да са връчени на пълномощника на М. Х. - Х. С. С., преумълномощен от пълномощника Д. П. С.. Следователно личните данни, макар и изпратени на М. Х. не са получени от нея и не са разгласени в нарушение на Регламента. Като е приела друго КЗЛД е постановила акт, който не се подкрепя с доказателства от административната преписка. По изложените съображения касационната инстанция не споделя мотивите на съда, че КЗЛД не е изяснила всички факти по делото, което да налага връщане на преписката за ново произнасяне. Решението на съда в тази част е необосновано, защото не съответства нито на установените факти по делото. Освен това връщането на преписката за ново произнасяне не съответства на изведените от съда правни изводи за липсата на нарушение на чл.6 от Регламента. Всички обстоятелства, които са послужили като основание за налагане на имуществената санкция са установени. Различен е анализа на установените факти, направен от КЗЛД и от първоинстанционния съд, което не е основание за връщане на преписката. Предвид изложеното решението на съда в частта, в която е отменено решение ППН-01-545/ 9.05.2024 г. на КЗЛД следва да бъде оставено в сила, като в частта, в която преписката е изпратена на КЗЛД за ново произнасяне следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение