Решение № 14108 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2011 г.

Решение № 14108 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Младен Първанов Георгиев от гр. Монтана решение от 11.04.2011 г. по адм. дело № 81/2011 г. на Административен съд - Монтана. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 49/11.01.2011 г. на кмета на община Монтана. В жалбата и допълнително в становището по същество се релевират доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което претендира Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на заповедта. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Младен Първанов Георгиев от гр. Монтана против Заповед № 49/11.01.2011 г. на кмета на община Монтана, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от Младен Първанов Георгиев на северозападната част от новообразуван земеделски имот № 17.79, целият с площ 1850,8 кв. м. по плана на новообразуваните имоти в м."Парта", землище Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на областен управител на област Монтана, която част се ползва от същия без правно основание, и се предаде на наследниците на Атанас Петков Димитров Конджов. Административното производство е образувано по искане от вх. № ИО-01-04-225/24.09.2010 г. заинтересованите страни Нина Кръстева Христова и Рилка Преображенова Иванова са поискали от кмета на община Монтана да издаде заповед за изземване на част от имот № 17.79 по плана на новообразуваните имоти, целият от 1850,80 кв. м., възстановен им със заповед № 491/23.02.2010 г. на кмета на община Монтана, като наследници на Атанас Петков Димитров Конджов, съгласно удостоверение за наследници№ 23 8/11.02.2010 г. От приложената административна преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е установил, че лицата направили искане за изземване, се легитимират като собственици на процесния имот на основание заповед № 491/23.02.2010 г. на кмета на община Монтана, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на наследници на Атанас Петков Димитров Конджов е възстановен имот № 19.79 с площ 1850,8 кв. м. в м."Парта" в землището на гр. Монтана. От представено удостоверение за наследници на Атанас Петков Димитров Конджов е видно, че заинтересованите страни Нина Кръстева Христова и Рилка Преображенова Иванова са сред кръга от неговите наследници. Установи се по делото, че жалбоподателя е ползвал имот№ 1142 от 1314 кв. м. в м."Гламата", в землището на гр. Монтана, като ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание заповед№ 2222/26.05.2006 г., като впоследствие, със заповед № 3212/09.12.2010 г. на кмета на община Монтана му е възстановена частта от имота от 599,9 кв. м., където са разположени сградите съобразно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, при застроен имот, до законовия размер. Кметът на общината е приел, че са налице основанията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е издал оспорената заповед за изземване на имота. При тези данни по делото, съдът е извършил проверка за наличие на материално-правните предпоставки за изземване на имота. В тази връзка е приел, че е налице искане от собственици с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, както и че имотът се ползва от трето лице - жалбоподателя в съдебното производство. Отчел е, като спорно наличието само на третата нормативна предпоставка - липса на правно основание за ползване, поради което специално я е обсъдил. Приел е на първо място, че жалбоподателя, правата си не е доказал наличие на права, като добросъвестен владелец и то в допустимия за ползване размер на земеделската земя. В тази по отношение на жалбоподателя не се установява право да задържи имота до заплащане на подобренията. Поради това и той не може да се позове на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗС за правомерно ползване на имота. Въз основа на това съдът е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтаря единственият довод, направен и в първоинстанционното производство за наличие на законово право на задържане на имота до заплащане на обезщетение. Доводът е неоснователен. Страната бланкетно се позовава на разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, даваща право на лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане да се ползват от правилото на чл. 72 от ЗС - да задържат имота. По делото обаче е налице само твърдение за наличие на такива подобрения, но липсват доказателства за проведена и надлежно приключена процедура по оценяването им и от там за неплащане на сумите по нея от собствениците с възстановено право на собственост. Жалбоподателят изобщо не е установил наличие на право да задържи имота, поради което обосновано е прието, че той го ползва без правно основание. Не е налице соченото от него отменително основание и първоинстанционното решение, като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,