Решение № 6155 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2016 г.

Решение № 6155 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 24/29.01.2016 г., постановено по административно дело № 845/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 070991500007358/31.08.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 457 от 05.11.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" -гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и извършената от него преценка на доказателствата. Твърди се, че процесният акт за дерегистрация отговаря на законоустановената форма, като посочените в него релевантни факти и приложимата правна норма, представляват достатъчни мотиви за неговото издаване. Претендира се отмяна на оспореното решение и по същество постановено ново решение, с което се отхвърли жалбата на ЕТ "Фаворит - С. Д." против акта за дерегистрация по ЗДДС, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева за две съдебни инстанции. Ответната страна - ЕТ "Фаворит - С. Д.", чрез адв. М. И., оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за касационното производство в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил акт за дерегистрация по ЗДДС № 070991500007358/31.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на ЕТ "Фаворит - С. Д."от датата на връчване на акта. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при извършена проверка на ЕТ "Фаворит - С. Д."е установено системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, а именно невнесен ДДС към 03.08.2015 г. в общ размер на 44 296,65 лева за повече от два данъчни периода в периодите от 01.06.2006 г. до 31.01.2015 г. След оспорването на акта по административен ред, същият е потвърден с Решение № 457 от 05.11.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Горестоящият административен орган е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид установеното от приложената към преписката справка, че ЕТ "Фаворит - С. Д." има невнесени задължения за ДДС към 28.08.2015 г. по подадени справки-декларации по ЗДДС /за м. 05, м. 12.2013 г., м. 01, м. 08, м. 11, м. 12.2014 г., м. 01, м. 07.2015 г./ и по ревизионен акт № 606/06.12.2007 г. в общ размер на 44 466,54 лева. За да отмени издадения акт за дерегистрация, АС - В. Т. е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, след надлежно извършена проверка, в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. Въпреки този си извод, съдът е приел, че актът се явява немотивиран, тъй като в същия не се съдържат допълнителни мотиви, които да обосноват избора да се наложи разпоредената с акта дерегистрация. Приел е, че в случая административния орган упражнява дискреционна власт, поради което е следвало да бъдат изложени допълнителни мотиви по избора за налагане на тази санкция, тъй като в противен случай, съдът е възпрепятстван да формира извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на друга по-благоприятна за лицето мярка. Наред с това, АС - В. Т. е приел, че задълженията на ЕТ по справки - декларации са погасени в срок и като задължения са останали само тези за косвения данък по ревизионния акт. Приел е за безспорно, че другата част от задължението на ЕТ за ДДС към 21.12.2015 г. е в размер на 43 521,91 лева, установена с влязъл в сила ревизионен акт № 606/06.12.2007 г. Въпреки това е изложил, че единствено съществуването на влязъл в сила ревизионен акт не е достатъчно основание да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, след като законът изисква неизпълнението на задълженията по ЗДДС да е системно. Решението е валидно, допустимо и правилно, но с допълнителни мотиви. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 отсъщия закон. Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. При така посочената нормативна уредба Административен съд - В. Т. е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства и е извършил съвкупна преценка с останалия доказателствен материал по делото и твърденията на дерегистрираното лице, ведно с представените от него доказателства. Касационната инстанция намира, че е налице неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. Правилно административният съд е приел, че задълженията за ДДС по подадените от ЕТ справки- декларации за м. 05, м. 12.2013 г., м. 01, м. 08, м. 11, м. 12.2014 г., м. 01, м. 07.2015 г. са погасени в срок. Аргумент за това е намерил в разпоредбата на чл. 169, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, съгласно който при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че от представените по делото платежни нареждания се констатира, че ЕТ е посочил конкретното задължение, за което плаща (посочил е периода, за който се плаща, както и в някои случаи номера на справката-декларация). Необоснован е доводът на приходните органи, че съдът не е приложил относимите към процесния период материалноправни норми. Касационната инстанция намира, че е неотносим, към конкретния спор, въпросът за броя на сметките за заплащане на публичните задължения и редакцията на чл. 169, ал. 4 от ДОПК. Това е така, тъй като чл. 169, ал. 3 от ДОПК не е бил изменян и винаги е допускал длъжникът да заяви кое от публичните си задължения погасява в случай, че не е започнало принудителното им събиране. По отношение на задълженията по ревизионен акт № 606/06.12.2007 г. обжалваното решение е правилно, но при други мотиви. Неправилна е констатацията на първоинстанционния съд, че задължението по ревизионния акт е едно и е възникнало с изтичането на 14 - дневния срок за доброволното му плащане. Касационната инстанция намира, че в случая с един РА са установени различни данъчни задължение, за различни данъчни периоди и не е налице едно задължение, както е посочил административният съд. Въпреки това касационната инстанция намира, че в хода на административното производство не е доказана системност в неизпълнението на задължения по ЗДДС. С влезлия в сила ревизионен акт № 606/06.12.2007 г. приходните органи са установили задължения на ЕТ не само за ДДС, но и за лихви за авансов данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗОВ, както и лихви върху тях. Видно от представените по делото платежни нареждания ЕТ е правил вноски, преди издаване на акта за дерегистрация, както по РА, така и по образуваното в последствие изпълнително дело във връзка с посочения РА. От представените по делото доказателства не става ясно кои задължения по РА са погасени с направените плащания. Нито в акта за дерегистрация по ЗДДС, нито в потвърждаващото го решение, е посочено за кои данъчни периоди са останали задължения за ДДС, за да бъде обоснован изводът на приходните органи, че е налице системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. Както бе посочено с разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Предвид установеното поведение на ЕТ и санкционния характер на нормата и предвид факта, че прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, се налага изводът, че органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. В случая това не е направено, тъй като не става ясно в конкретно кои данъчни периоди е налице неизпълнение на задължения по ЗДДС. Съдебната практика приема, че системност в неизпълнението за внасяне на ДДС е налице при неизпълнение на задължения по ЗДДС за три и повече данъчни периоди. В случая не е доказано съществуването на фактическото основание за издаване на акта - да е налице неизпълнение на задължения за ДДС за повече от три данъчни периода. С оглед на това настоящата инстанция счита, че актът за дерегистрация е издаден в несъответствие с материалноправната разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По изложените съображения, настоящата инстанция счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че актът за дерегистрация не е в съответствие с материалноправната разпоредба и с целта на закона. Оспореното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева по приложен списък за разноските на л. 15 от делото. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение