Решение № 4452 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2020 г.

Решение № 4452 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 6975/18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6494/2019 по описа на Административен съд - С. град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-349 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1317/2015 г. и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-349 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 10409/2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД с писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, като претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Постъпила е и частна жалба от КЕВР против определение № 9795 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6494/2019 г. по описа на Административен съд - С. град, с което, на основание чл. 248 ГПК, е допълнено решение № 6975/18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6494/2019 г. по описа на Административен съд - С. град в частта за разноските, като на "Електроразпределение Север" АД е присъден пълният размер на претендираните разноски от 842 лв. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи. Иска отмяна на определението. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение. Представя договор за правна защита, пълномощно и списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба. Смята, че не са налице касационните основания за отмяна на определението на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – С. град е уважил два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) № 349 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР, в размер на 1356, 00 лв. представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по нах дело № 1317/2015 г. на Районен съд – В. Т. и в размер на 1356, 00 лв. разноски за процесуално представителство по канх № 10409/2015 г. Административен съд – В. Т., заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 11.01.2016 г. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на 17.12.2014 г. председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление (НП) № 349 срещу дружеството ищец, с което била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по т. 3.5.2. от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение № 482/17.07.2015 г. по НАХД № 1317/2015 г. на Районен съд - В. Т. санкционният акт бил отменен. По делото било приложено пълномощно, с което дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Представеното по делото пълномощно е с дата 24.10.2014 г. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. По жалба на административнонаказващия орган срещу постановеното решение е било образувано канх № 10409/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т.. С решение № 9/11.01.2016 г. решението на въззивната инстанция е оставено в сила. На 20.01.2015 г. дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на цитираното наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв. Възнаграждението било платено на 22.01.2015 г. На следващо място съдът установил, че на 07.10.2015 г. между дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" бил сключен договор, по силата на който адвокатското дружество било натоварено от дружеството ищец да осъществява правна защита и процесуално представителство пред Административен съд – В. Т. в производството образувано по касационна жалба на КЕВР (тогава ДКЕВР) срещу решение № 482/17.07.2015 г. по нахд № 1317/2015 г. на Районен съд - В. Т.. Възнаграждението било платено на 10.11.2015 г. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред въззивната инстанция и в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално изплатено. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Така мотивиран и при съобразяване на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в чл. 18, ал. 2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, акт - № 349 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – С. град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Касационният състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защита срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд, съдът е приел, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид изложеното настоящия касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционния съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд – С. град е допълнил решението си в частта на разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение север" АД адвокатско възнаграждение в пълния предявен размер от 842, 00 лв. Съдът е посочил в мотивите, че формираният извод за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по исковото производство не е инвокирано нито в отговора на исковата молба, нито в хода на устните състезания. Отнася се за грешка на съда, отстранима по реда на чл. 248 от ГПК. Редуцирането на размера на платеното адвокатско възнаграждение от съда при липса на възражение за прекомерност противоречи на принципа на диспозитивното начало. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което постановеното определението следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските в настоящото производство пред ВАС и с оглед изхода на спора, на касатора и частен жалбоподател не следва да бъдат присъждани поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Ответникът по касационната жалба и ответник по частната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и следва да му бъдат присъдени сторените разноските за адвокатско възнаграждение в размер 1032, 00 лв. (хиляда тридесет и два лева). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение