Решение № 13420 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2009 г.

Решение № 13420 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството e по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Стефан Стоянов Николов, управител на ЕТ "Стефанели-Стефан Николов" със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе, к. к Пампорово, м. "Ардашлъ", против Решение № 18 от 9.02.2009 г. по адм. д. № 269/2008 г. на Административен съд гр. Смолян като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кмет на община град Девин, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение постановено в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 ЗОС, съдът е отхвърлил жалбата ЕТ "Стефанели-Стефан Николов" против Заповед № 553 от 20.10.2008 г. на кмета на община Девин, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е разпоредено принудително да се изземе от жалбоподателя недвижим имот - частна общинска собственост, който се владее без правно основание, представляващ "Сграда масивна на два етажа и изба, попадаща в УПИ-1, кв. 12 по ПУП на с. Брезе. Съдът след задълбочен анализ на правнорелевантните факти е изложил съображения относно законосъобразността на обжалваната заповед - издадена е от компетентен административен орган, в съответната форма и съображения, при спазване на административно-производствените правила и при наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт не страда от наведените с жалбата пороци, които да налагат неговата отмяна. В тази връзка е приел, че процесният имот е общинска собственост - л. 51 от делото. Приел е още, че същият се владее без правно основание, поради което оспореният пред него административен акт е правилен и законосъобразен, а също така, че са спазени процесуалните изисквания по издаването му, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Решението е правилно, като същото е постановено от компетентен съд, в рамките на допустимо съдебно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се държи без основание се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая по делото, в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да държи процесния имот, но доказателства в тази насока не са представени. Изложените твърдения в касационната жалба не намират подкрепа в доказателствата по делото. Мотивите на касационната жалба сочат именно въпроси, касаещи установяването на собственост, които не може да бъдат предмет на административното съдопроизводство както правилно е приел съдът. Касационните основания на жалбоподателя представляват по съществото си възраженията направени пред първата инстанция. Тези възражения са били предмет на обстоятелствено обсъждане като в тази връзка съдът е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което и касационната жалба се явява неоснователна. Законосъобразни са изводите на съда, че съществуващите облигационни отношения за претендираните евентуални подобрения следва да се решат в друг процес и не обуславят наличие на правно основание за ползване на имота. Оспореното решение не е постановено при поддържаните в касационната жалба доводи по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна са претендирани разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, които се дължат от касационния жалбоподател съобразно чл. 143 АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,