Решение № 528 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2009 г.

Решение № 528 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Димитров Петров и Росица Стефанова Петрова, и двамата от гр. Дупница, против решение № 122/17.04.2009 год., постановено от Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 525/2008 год., с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-КН-15/20.05.2008 год. на Началника на РДНСК-Кюстендил, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - санитарен възел, находящ се в УПИ Х-2166, кв. 143, ул. Княз Борис I" № 54, гр. Дупница, изпълнен от жалбоподателите на границата с УПИ ХI-2167. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, от Костадинка Стаменова е депозирано емоционално изготвено становище срещу подадената касационна жалба. За Началника на РДНСК - Кюстендил, юрк. Савова, оспорва жалбата, счита, че решението е обосновано, правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба, твърдяните отменителни за съдебния акт основания не са налице. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и въз основа на подробния им анализ е извел изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В подкрепа на обосновано приетата законосъобразност на заповедта е и изготвеното по делото заключение на вещото лице, което, след оглед на място, е изяснило относимите за правилното решаване на спора факти - местоположението на процесния санитарен възел (на регулационната линия към съседния УПИ), характера му на самостоятелен обект, начинът на изграждане, с което на практика са потвърдени констатациите по КА № № 40 и 41 от 10.05.2006 год. По категоричен начин е установен и фактът на липса на строителни книжа за изграждането му, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225 ЗУТ и подлежащ на премахване. Издаденото и основно коментирано в настоящия казус удостоверение за търпимост, правилно е преценено от съда. То не обвързва по никакъв начин преценката му по отношение на процесния строеж, който не е допустим нито съгласно изискванията на ЗТСУ (отм.) - чл. 119, ал. 7, нито е в съответствие с правилата на ЗУТ - чл. 47, ал. 2, поради което и § 16 от ПР на ЗУТ е неприложим. С оглед на изложеното, решeнието на АС - Кюстендил следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,