Решение № 4914 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15625/2011 г.

Решение № 4914 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15625/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, подадена чрез председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към същото РУСО, против решение № 4244 от 29.09.2011 г., постановено по административно дело № 2993 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 39-ти състав. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу експертно решение № 0908 от заседание № 125/07.10.2010 г., издадено от НЕЛК по вътрешни болести и е осъдил РУСО - Пловдив, да заплати на НЕЛК - София разноски по делото в размер на 150 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК № 0909/125 от 7.10.2010 г. и ЕР на НЕЛК № 0908/125 от 7.10.2010 г., и съдът да задължи НЕЛК да обедини двете налични преписки като се произнесе с едно експертно решение. Ответникът по касация - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) чрез процесуалния си представител юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ е оспореното от касатора експертно решение № 0908 от заседание № 125/07.10.2010 г., с което на Петър Харалампиев Панов е определена трайна неработоспособност в размер на 56% със срок на инвалидизация до 01.07.2013 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на РУСО - Пловдив срещу посоченото експертно решение, като е приел, че същото е издадено в съответствие с изискванията на приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 и приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕР). Посочил е, че в двете експертни решения се повтарят имената на освидетелствания, както и водещата диагноза, и съпътстващите общи заболявания, но са за различни периоди на инвалидизация и по жалби срещу две различни експертни решения на ТЕЛК. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е безспорно, че с ЕР № 2076 от заседание № 137/25.07.2007 г. Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Общи заболявания - гр. Пловдив, е определила на Петър Харалампиев Панов трайна неработоспособност в размер на 58 % с двегодишен срок до 1.07.2009 г. при водеща диагноза Хронична исхемична болест на сърцето и др. общи заболявания. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от касатора пред НЕЛК на 30.01.2008 г. НЕЛК по вътрешни болести се е произнесла по жалбата на 7.10.2010 г. с ЕР № 0909 от заседание № 125, с което е определила трайна неработоспособност в размер на 54 % и е променила срока на инвалидизация от две на три години - до 1.07.2010 г. С ЕР № 0491 от заседание № 102 от 13.07.2010 г. Териториалната експертна лекарска комисия - Общи заболявания - гр. Карлово, е определила на Петър Панов трайна неработоспособност в размер на 56 % за срок от две години при водеща диагноза Исхемична болест на сърцето и др. съпътстващи общи заболявания. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от касатора пред НЕЛК на 31.08.2010 г. По тази жалба НЕЛК по вътрешни болести се е произнесла с ЕР № 0908 от заседание № 125 от 7.10.2010 г., с което е променила срока на инвалидизация от две на три години - до 1.07.2013 г. и е потвърдила решението на ТЕЛК в останалата му част. Видно от изложеното посочените решения на НЕЛК са постановени по жалби на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към РУСО - Пловдив, подадени срещу две отделни експертни решения на ТЕЛК - съответно ЕР на ТЕЛК от 25.07.2007 г. и това от 13.07.2010 г. При така установената фактическа обстановка правилни са изводите на съда, че решенията на НЕЛК са за различни периоди на инвалидизация и са постановени по жалби срещу две съвършено неидентични експертни решения на ТЕЛК. С ЕР № 0909 от заседание № 125 от 7.10.2010 г. е променен срокът на инвалидизация от две на три години - до 1.07.2010 г., докато с второто експертно решение на НЕЛК № 0908 от същата дата, постановено по жалба на същото лице, е определен напълно различен срок на инвалидизация - до 1.07.2013 г. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че постановяването на повече от едно експертно решение за едно лице правело невъзможно изплащането на пенсия за инвалидност в системата на НОИ поради наличието на две правопораждащи дати. Както правилно е посочил решаващият състав, в двете експертни решения ясно са разграничени двата периода на инвалидизация и определеният процент на трайна неработоспособност, и тези данни са достатъчни за определянето на съответните размери на пенсията на лицето за различните периоди на инвалидизация. В този смисъл първоинстанционният съд обосновано е приел, че несъответствието в номерацията на двете експертни решения не е съществено нарушение, а техническа грешка и не води до невалидност на постановения административен акт - по-ранната жалба от 2008 г. е разгледана и по нея е постановено експертно решение на НЕЛК под № 0909, а при последвалата жалба от 2010 г. е издадено експертно решение № 0908. Въпросът дали с процесното решение процентът на трайно намалена работоспособност е определен правилно, не е бил спорен и не е дискутиран. Нещо повече, административният съд изрично е отбелязал, че страните, в тази част и настоящият касатор, не са поискали назначаване на СМЕ за установяване на законосъобразността на оспорения акт на НЕЛК с оглед изискванията на приложения № 1 и № 2 към чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза. Поради това е неоснователно възражението и наведените във връзка с него доводи, че определеният с него процент на трайно намалена работоспособност е завишен. Относно искането на касатора за отмяна на ЕР № 0909 от заседание № 125 от 7.10.2010 г. на НЕЛК, същото е неотносимо. Както беше отбелязано по-горе и видно от данните по делото, жалбата, с която е бил сезиран решаващия състав на Административния съд - София-град, е срещу експертно решение № 0908 от заседание № 125/7.10.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (лист 8-10 от адм. дело № 2993 от 2011 г.). Следователно ЕР № 0909 от заседание № 125 от 7.10.2010 г. на НЕЛК не е било предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, поради което не би могло да бъде предмет и на настоящото касационно производство, и настоящият състав не може да се произнася по искането за отмяна на това експертно решение. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - София-град, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,