Решение № 925 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2013 г.

Решение № 925 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "8-ми март" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния си директор Недка Йорданова Йорданова и чрез проц. представител адв. Димитър Пелов, против Решение № 4420/3.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6710/2009 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "8-ми март" АД против Заповед № РД-09-50-360/5.06.2001 г., поправена със Заповед № РД-09-50-184/20.02.2007 г. на главния архитект на София, с която се одобрява ЧИ ЗРП на м. НПЗ "Военна рампа - запад", кв. 16, по отношение на предвижданията за парцел I- "за производствени складове и администрация", с искане за прогласяване на нищожността й. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Поддържаното и в касационната жалба възражение за липса на компетентност на главния архитект да издаде заповед за одобряване на ЧИЗРП е неоснователно. Съдът е обсъдил посоченото основание и правилно е приел, че не се касае за липса на компетентност, като делегирането е извършено съгласно предвидените в закона предпоставки. Компетентен да издаде заповед от категорията на процесната съгласно чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.) е кметът на общината. При условията на чл. 184, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗТСУ (отм.) Общинският съвет може да предостави тази функция на конкретно посочените в нормата длъжностни лица, вкл. и главния архитект на СО. Това делегиране е направено със заповед 18.04.2000 г. на кмета на СО, като е установено и изпълнението на процедурата по чл. 184, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Правилно е прието, че не е налице твърдяната нищожност поради липса на компетентност. Основателно не са приети доводите относно неспазване на чл. 17 от Конституцията, като с изменението на плана не е ограничено и застрашено правото на собственост. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт (АА); съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен АА. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност". Нищожност на АА има, когато: налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. Обосновано е прието, че не са налице нарушения в оспорения административен акт, които да водят до нищожност. Поддържаните пред първоинстанционния съд, а и в касационната жалба доводи за нарушение на изискванията на закона, касаят евентуална незаконосъобразност и същите дори разгледани в съвкупност не могат да доведат до изискващата се нетърпимост на акта в правния мир, т. е. до нищожност. При постановяване на решението не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, като са обсъдени всички доводи и възражения, а някои са оставени без разглеждане като неотносими, което е обосновано от съда. Правният извод по спора е направен въз основа на правилна преценка на доказателствата с оглед предмета на този спор в рамките на претендираната нищожност на заповедта. В тази връзка и направеното искане за оспорване по чл. 194 от ГПК е оставено без уважение. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон, правните изводи са обосновани и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не присъжда разноси за настоящата инстанция, тъй като ако и да са направени искания, в тази връзка, по делото не са представени доказателства за реално направени такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,