Решение № 17107 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2013 г.

Решение № 17107 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димо Колев Димов против заповед рег. № К - 12285/08.11.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е допуснал посоченото в заповедта нарушение. Моли съда да постанови решение, с което същата акт да бъде отменена, като претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят, че жалбоподателят Димов е държавен служител кат. Г Ч I степен, разузнавач V степен в група "Противодействие на криминалната престъпност Ч КК "Слънчев бряг" на сектор "Криминална полиция" към "Районно управление "Полиция" Ч Несебър при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Ч Бургас. Със заповед № з-5 от 03.01.2012 г. на Началника на РУП Ч Несебър, с оглед създаване ред, организация и контрол при съпровождането на малолетни и непълнолетни лица осъществявано от РУП Несебър и на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Инструкция № Iз-2019/09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР (Инструкцията) е възложил на Димов да организира и ръководи съпровождането на малолетни и непълнолетни лица, определил е поименно служителите, които да осъществяват съпровождането на малолетни и непълнолетни лица, както и автомобилите, с които да става това. Със заповед № з-195 от 30.08.2012 г., издадена от името на Началника на РУП Несебър на основание чл. 15 от Инструкцията е разпоредено да бъдат съпроводени лицата Ангел Симеонов Щерионов, Ангел Стефков Илиев, Андрей Руменов Иванов и Стоян Минков Христов от РУП Несебър до ДВНМН Ч гр. Бургас, които да бъдат съпроводени от ИДПС Димо Димов Ч старши на екипа и Радослав Сандев Ч КО в РУП Несебър. По преписката липсват данни за лицето, подписало тази заповед и на какво основание същият е издал същата от името на Началника на РУП Несебър. При изпълнение на заповедта две от посочените в заповедта непълнолетни лица - Андрей Руменов Иванов и Стоян Минков Христов избутали изведените от автомобила от жалбоподателя другите две непълнолетни лица - Ангел Илиев и Ангел Щерионов и избягали. Сандев предприел действия по залавянето им, но не успял, при което бил уведомен полицейски инспектор Георгиев с искане за съдействие за намирането им. за случая Димов и Сандев изготвили докладни записки на 31.08.2012 г. По повод на това със заповед № з-2426/03.09.2012 г. Директорът на ОДМВР-Бургас (представеното по делото копие е без подпис на издателя) е разпоредено извършване на проверка срещу Димов и Сандев, определен е поименно състав на комисия от служители на ОД на МВР Бургас, като е разпоредено за резултата от същата да се изготви писмена справка в срок до 04.10.2012 г., като двете лица са запознати със същата първият на 10.09.2012, а вторият на 20.09.2012 г. В указания срок Ч на 04.10.2012 комисия изготвила справка за извършената проверка, в която приели, че в РУП Несебър е създадена необходимата организация за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица със заповед рег. № з-5 от 03.01.12 г., документацията за съпровождане на лицата е изготвена при спазване на изискванията на Инструкцията, като е спазено и изискването на чл. 20, ал. 1 от същата при определяне броя на служителите, осъществяващи съпровождането. Приели са, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Инструкцията, тъй като независимо, че са били в минимално изискуемия състав полицейските служители са действали тактически неправилно при извеждането на непълнолетните от автомобила, което е довело до бягството им, а доколкото съпровождането представлява конвоиране по чл. 2 от инструкция № Iз-1143/2011 е принудително отвеждане по определен маршрут. Освен това приели, че след констатираното бягство служителите са предприели необходимите действия, в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3, т. 9 от Инструкция Iз-2813/04.11.2011 г. Въз основа на така установеното комисията приела, че са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което по чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР се предвижда налагане на наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от 1 до 3 години и предложили на Димов и Сандев да бъде наложено това наказание за срок от една година. Директорът на ОД МВР Бургас на същата дата поставил резолюция върху справката, че е съгласен със становището на колегите, макар от поставения щемпел да се установява, че справката е представена с рег. № 31691 на 05.10.2012 г. Ч следващият ден. Димов и Сандев се запознали със справката на 08.10.2012 г., както и със становището на Директора на ОДМВР Бургас, като на 09.10.2012 г. Димов подал възражение, в което описал действията си по случая. На 10.10.2012 г. комисията, след като се запознала и обсъдила възражението му изготвила становище с рег. № 32196, с което потвърдила направеното предложение в справка рег. № 31691/05.10.2012 г. На 12.10.2012 г. Димов депозирал писмено обяснение в администрацията на ОДМВР Бургас до Министъра на вътрешните работи, с което последният се запознал на 07.11.2012 г., като липсват данни за датата на постъпването й в МВР. На същата дата Директорът на ОДМВР Бургас изготвил предложение до министъра на вътрешните работи, постъпило в МВР на 18.10.2012 г. Ч вх. № 32817, с което предложил на министъра на Димов да бъде наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година. На 15.12.2012 г. Началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР Бургас изготвил протокол за непредставяне на допълнителни писмени обяснения или възражения, в който установил, че след запознаване с предложението на Директора на ОДМВР Бургас Димов не подал възражение. Със заповед рег. № К-12285 от 08.11.2012 г. Министърът на вътрешните работи наложил на Димов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ППЗМВР за това, че не е създал необходимата организация за охрана на две задържани непълнолетни лица при съпровождането им, в резултат на което на 30.08.2012 г. около 18,30 часа е допуснал бягството им в района на центъра за Спешна медицинска помощ в гр. Несебър, с което е нарушил чл. 21, т. 4 от Инструкция рег. № Iз-2019/09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР. Заповедта е връчена на Димов на 13.11.2012 г., който е подал жалба срещу нея на 26.11.2012 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити. Нарушението не е посочено в категорията на тежки такива по смисъла на чл. 227, ал. 1 ЗМВР, при което правилно дисциплинарното производство не е образувано с писмена заповедна дисциплинарнонаказващия орган. За установяването му е назначена проверка по реда на чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР резултатите, от която са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, но в нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 1 ЗМВР, тъй като в случая не са оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Дисциплинарното наказание е наложено на Димов за това, че не е създал необходимата организация за охрана на две задържани непълнолетни лица при съпровождането им, в резултат на което на 30.08.2012 г. около 18,30 часа е допуснал бягството им. Настоящият състав намира, че с оглед нормативната уредба, приложима в случая, задължението за създаването на необходимата организация не е на Димов, а на Началника на РУП, съответно на упълномощеното от него лице да издава конкретните заповеди по чл. 15 от Инструкцията. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 на Инструкция № Iз-2019 от 09.11.2006 г. са вменени задължения на началниците на Полицейски управления да определят ежегодно поименно полицейските служители, които да осъществяват съпровождане на малолетни и непълнолетни лица. В случая Началникът на РУП Несебър с издадената заповед рег. I-5 от 03.01.2012 г., освен, че е изпълнил тези си задължения е възложил на Димов да организира и ръководи съпровождането на тези лица. В случая това е възлагане е в нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Инструкцията, която вменява тези задължения единствено на началниците на РПУ, ГПУ и РУТП, като не предвижда възможност за делегацията им на други лица. Същевременно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкцията, изисква за всеки отделен случай на съпровождане на малолетни и непълнолетни лица ръководителят на структурното звено по чл. 7, ал. 1 и ал. 2, а именно Ч Началникът на РУП или упълномощен от него служител да издава писмена заповед по образец. Задължението във всеки конкретен случай да бъде издавана отделна заповед без съмнение е обусловено от необходимостта за всеки такъв случай, да бъде извършена преценка на всички относими обстоятелства за издаването й. Именно издателят на тази заповед, а не жалбоподателят е имал задължение да създаде необходимата организация за охраната на задържаните непълнолетни лица, чието съпровождане е разпоредил. Негово е било задължението, съответно на правомощието да издаде заповедта, да извърши преценка за начина, по който да се извърши съпровождането - вида на автомобила, броя и конкретните служители, които да го осъществят, както и дали е налице необходимост да се предприемат мерки за охраната на непълнолетните. Тази преценка съгласно чл. 15, ал. 2 от Инструкцията се извършва въз основа на документите по чл. 14 от същата, тъй като организацията на съпровождането започва от съответното структурно звено на МВР с получаването им. В конкретния случай се установява, че изискуемите документи за издаване на заповед з-195 от 30.08.2012 г. са били изготвени от Димов в изпълнение на възложените по със заповед рег. № з-5 от 03.01.2012 г. задължения да организира и ръководи съпровождането на малолетни и непълнолетни - приложени са заповеди за предоставяне на полицейска закрила на непълнолетните лица, изготвени от Началника на РУП Несебър по негово предложение, а от материалите, послужили за издаването на тези заповеди се установява, че непълнолетните Стоян Минков Христов и Андрей Руменов Иванов са на възраст съответно на 13 и 14 години, движат се в среда на криминално проявени лица и са без родителски контрол, както и, че има данни, че са извършители на множество престъпления, същите. В този случай задължение на издателя на заповедта по чл. 15 от Инструкцията е било да извърши преценка и съответно да разпореди съпровождането да бъде извършено от достатъчен брой полицейски служители и с подходящ автомобил. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон - от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения на служебни задължения, при което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,