Решение № 3258 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2014 г.

Решение № 3258 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2014 г., VIII о.,докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Атанасов Петров, с постоянен адрес гр. Варна, ул. "Васил Друмев" № 7, ет. 6, ап. 18 чрез процесуалния си представител адв. Петкова-Топалова срещу решение № 261/12.02.2014 г. постановено по адм. дело № 2783/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 031204553/09.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 280/03.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон статвляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите /СИДДО/. В резултат, на което са му определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 14 210,04 лева и лихви в размер на 5 283,48 лева. Изложени са твърдения, че РЛ не дължи така определените му задължения, тъй като съгласно чл. 24 от СИДДО сключена със Р Сингапур, България е длъжна да освободи от облагане съответния доход, които може да се обложи в Р Сингапур. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта на приходните органи. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Валентин Атанасов Петров против Ревизионен акт (РА) № 031204553/09.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 280/03.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. В РА на касатора са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 14 210,04 лева и лихви в размер на 5 283,48 лева, в резултат на получени доходи от трудови правоотношения за положен труд на борда на кораби, плаващи под либерийски флаг, оперирани от сингапурски оператор, с който Петров е сключил трудов договор. По делото не е спорно обстоятелството, че Валентин Атанасов Петров е местно лице за България. В хода на производството е изяснена приложимостта на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, като е прието, че релевантна за спора е тази сключена между Р България и Р Сингапур /ДВ. бр. 5 от 14 Януари 1998 г./, предвид трудовите правоотношения на ревизираното лице със сингапурското дружество - работодател и платец на дохода. Както е прието и при постановяването на решението, първоинстанционният съд е следвало да отговори на основния спорен въпрос - тълкуването на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 СИДДО сключена между Р България и Р Сингапур, която предвижда, че независимо от предходните разпоредби на този чл. възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава, освен ако възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава. Спорен е бил и въпросът за липсата или наличието на основания за облагане по реда на ЗДДФЛ на посочените доходи от трудово правоотношение на жалбоподателя като чл. на екипажа на морски кораб. За да постанови тази резултат, АСВ е споделил доводите на ревизиращите органи и е приел, че в хипотезата на разглежданото изключение, когато "възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава", т. е. не на държавата, за която предприятието е местно лице, облагането ще се извърши именно в тази "друга" държава, т. е. в конкретния случай - Република България. Съдът е тълкувал израза използван в разпоредбата на чл. 15, т. 3 СИДДО "освен ако", като такъв който изключва хипотезата, в която облагането следва да се извършва в държавата на предприятието. Изключението налага извода облагането да се извършва в държавата, за която получателя на дохода е местно лице. Съдът е посочил, че във връзка с твърдяна от жалбоподателя изключителна компетентност на държавата на предприятието да обложи процесните доходи, съгласно чл. 15, ал. 3 от СИДДО, не се представят доказателства за осъществено данъчно облагане за 2007 г. и 2008 г. в Република Сингапур, които биха подкрепили даденото от ревизираното лице тълкуване на цитираната разпоредба. Съдът е приел, че са налице и предпоставки по чл. 15, т. 3 от Спогодбата във връзка с чл. 48 ЗДДФЛ, за да бъдат обложени с данък в България доходите на РЛ. Обжалваното решение е правилно. Фактическата обстановката е изяснена. През 2007 г. и 2008 г. касаторът е полагал труд на кораби, плували под либерийски и сингапурски флаг, оперирани от дружества със седалище в Република Сингапур. За доказване на тези обстоятелства са представени копие от моряшки паспорт на Валентин Петров, потвърждение от TANKER PASIFIC MANAGEMENT, че ревизираното лице работи на корабите, управлявани от дружеството, 5 бр. разчетни листи за заплати, изплатени от дружеството на жалбоподателя, служебна бележка от Zodiac Maritime Agencies досежно седалището на TANKER PASIFIC MANAGEMENT. Предвид тези обстоятелства се явява безспорна приложимостта на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите във връзка с определянето на дължимия от ревизираното лице данък. Разпоредбата на чл. 15, т. 3 СИДДО изрично предвижда изключение от общия случай за облагане с данък при получаване на възнаграждение за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, където полученият доход се облага с данък само в тази държава. Изключението е предвидено за случаите, в които доходът - възнаграждението е получено от местно лице на другата договаряща държава. Нормата СИДДО е ясна и непротиворечива. В случая релевантен е статутът на ревизираното лице при определяне приложимата данъчна уредба. По делото е безспорен факта, че Валентин Атанасов Петров е местно лице за Р България. Съдът правилно е тълкувал и приложил специалните разпоредби на Спогодбата. В случая РЛ като местно лице за РБ е полагал труд на кораб в другата договаряща държава - Р Сингапур, поради което на основание чл. 15, т. 3 СИДДО между Р България и Р Сингапур, получените възнаграждения са облагаеми в Р България. В случая съдът обосновано е приел, че условието е налице, тъй като от доказателствата се установява, че възнаграждението е изплатено за сметка на работодател, който е местно лице за Република Сингапур. Доходът е за сметка на сингапурското дружество, но същият е получаван от местно лице за България. Като местно лице за България, на последното трябва да бъдат определени задължения прилагайки българското данъчно законодателство, а именно ДОПК и ЗДДФЛ. Това обстоятелство, както по-горе беше посочено, е предвидено изрично като изключение, предвид което съдът правилно се е позовал на отклонението на разпоредбата на чл. 15, т. 3 СИДДО и правилно е приел за законосъобразен РА, с който са определени задължения на Валентин Атанасов Петров по чл. 48 ЗДДФЛ. Изложените от касатора съображения във връзка с тълкуването и приложението на режима по чл. 15 от Спогодбата са неправилни. Не са налице и твърдените нарушения на чл. 24, СИДДО, който предвижда, че когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Сингапур, България, като има предвид разпоредбите на точки II и III, ще освободи от данъчно облагане такива доходи или имущество. Както бе изложено по-горе данъчният субект е получил доходи в Р Сингапур, но в съответствие с разпоредбата на чл. 15, т. 3 от Спогодбата тези доходи подлежат на облагане в Р България, а не в другата договаряща държава. Поради това не са налице предпоставките за приложение на чл. 24 СИДДО. Не са налице основания да се направи извода, че доходите получени в Р Сингапур от местно лице за Р България подлежат на облагане в Р Сингапур, именно предвид разпоредбите на СИДДО, която не дава възможност да алтернативно облагане, правилно е прието от данъчните органи и съда, че тези доходи не следва да бъдат освобождавани от данъчно облагане в България. По изложените съображения, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила или неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски за касационната инстанция не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,