Решение № 16392 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2011 г.

Решение № 16392 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Румяна Борисова Костова от гр. Варна, подадено на 21.07.2011 г., за отмяна на решение № 389 от 23.02.2010 г. по адм. д. № 719/2009 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с решение № 12282 от 21.10.2010 г. по адм. д. № 6116/2010 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на главния архитект на Район "Одесос" при Община Варна за издаване на удостоверение за търпимост за строеж /обект/: Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-14, кв. 552 по плана на ХIV -ти м. р. на гр. Варна, ул. "Константин Величков" № 27. Страната счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да й бъдат известни, като сочи правно основание по чл. 239, т. 1 АПК. Заявява, че по повод заведено дело за делба вещо лице - строителен инженер е установило, че архитектурното заснемане извършено от инж. Димитър Димитров не отговаря на действителното положение на нанесените сгради и че не са налице пристройките отразени в него. Узнала, че инж. Димитър Димитров не е правоспособен архитект, който да е компетентен да извърши архитектурното заснемане и че неправилно е подала молба за издаване на удостоверение за търпимост на пристройки и пристройките изчертани инж. Димитър Димитров не съществуват. Административният орган и вещите лица са работили по извършеното заснемане и по молбата й за издаване на удостоверение за търпимост, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Постъпило е писмено възражение от адв. Николай Александров, като процесуален представител на Михаил Атанасов Михайлов, в което се изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна, претендират се разноски. Посочва се, че по делото пред административния съд са приети две неоспорени експертизи, в които са отразени незаконните постройки, така както са констатирани от органите на РДНСК, респ. инж. Димитров и които отразяват точно процесната незаконна постройка - кухненски бокс и антре. Единичната и тройната експертиза по делото отразяват с приложени чертежи незаконните постройки, предмет на жалбата и съответно на акта на РДНСК. Техническата експертиза на която се позовава молителката не е изготвена по надлежния ред и не е приобщена към доказателствения материал по делото за делба, поради което не може да се счете за новонастъпило обстоятелство, няма и доказателства да отразява точно съществуващите сгради. Не следва да се обсъжда компетентността на инж. Димитров, който е действал в качеството на длъжностно лице в държавен орган. Другите ответници не са взели становище. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира искането за процесуално допустимо, подадено от страна по делото, в едногодишен срок от влизане в сила на решението, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Не се установява просрочие по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Като доказателство по делото са представени диплома за завършено образование на инж. Димитър Стефанов Димитров и писмо от Камарата на архитектите в България, съгласно което инж. Димитров не е членувал в Камарата на архитектите в България и видно от дипломата му не отговаря на условията за придобиване на проектанска правоспособност по архитектура. От фактическа страна не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, са назначени единични и тройна съдебно- технически експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети като компетентно и безпристрастно изготвени, установили, че съществуващата сграда фигурира в кадастралния план от 1969 г., а в следващото изменение на кадастралния план от 1989 г. е попълнена пристройка, означена като кухненски бокс в проекта за архитектурно заснемане, в който проект е отразена като пристройка и стълбище с антре, изградени през 1995 -1996 г. Въз основа на заключението на вещите лица е прието, че са налице две пристройки към съществуващата жилищна сграда, конструктивно свързани, за които няма издадени строителни книжа и не е доказан факта, че строежът е изграден до 7.04.1987 г. Неоснователно е искането на Стоян Николов Костов за спиране на настоящото дело до приключване на висящо производство за делба на същия имот по образувано гр. д. № 16995/2010 г. на РС Варна, тъй като не е налице преюдициалност на производството. Не са представени доказателства относно твърдението, че архитектурното заснемане не е отговаряло на действителното положение на нанесените сгради и не са налице пристройките отразени в него. Недопустимо е по този начин да се оспорва заключението на вещите лица, въз основа на които е постановено съдебното решение. В производството по отмяна е относима само неистинност на заключението на вещите лица, установено по надлежен ред. В производство по обжалване на заповед за премахване на незаконно строителство, съдът изследва условията за търпимост на строежа, независимо от наличието или липсата на удостоверение за търпимост. Неотносими са представените доказателства относно професионалната квалификация на специалиста изготвил проекта за архитектурно заснемане. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав -II колегия