Решение № 11539 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2015 г.

Решение № 11539 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Личев и Румен Димитров в качеството им на законни представители на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК-Застраховане" АД (ЗАД "ОЗК-Застраховане"), със седалище в гр. София, срещу решение № 587 от 15.07.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-381/2015 г., с което е оставена без уважение жалбата им срещу решението на възложителя, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, по обособена позиция № 2. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон. За неговото обосноваване са направени твърдения, че възложителят е постановил отделни решения с правно основание по чл. 73 ЗОП по всяка една от шестте обособени позиции, с което е допуснал нарушение на материалния закон, а КЗК като не е установила този порок също е постановила незаконосъобразно решение. На второ място се твърди, че единият от назначените външни експерти не е фигурирал в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 ЗОП, поради което съставът на комисията по чл. 34 ЗОП е бил незаконосъобразен, съответно и решението на възложителя. На последно място се твърди, че комисията на възложителя не е изложила адекватни мотиви при неприемане на дадената писмена обосновка от страна на жалбоподателя, поради което както решението на възложителя, а така също и това на КЗК са незаконосъобразни. Касаторите молят съда, да отмени решението на КЗК и претендират присъждане на направените по делото разноски. По делото на 19.10.2015 г. е постъпила молба със списък на направените разноски от касатора както следва: държавна такса в размер на 425 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно в молбата се прави и възражение за прекомерност, ако поисканите разноски са в по-голям размер от предвидения в наредбата. КЗК и заинтересованата страна - Застрахователна компания "Олимпик - клон България" КТЧ не вземат становище. Ответната страна - Южноцентрално държавно предприятие Смолян - ТП "Държавно ловно стопанство-Тракия", чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на КЗК. Ответникът сочи, че в касационната жалба се повтарят същите възражения, които са направени и в първоначалната жалба пред КЗК, които са разгледани и обсъдени. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи по всяко едно твърдение в касационната жалба, които противопоставя на тези на касаторите. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП и срещу неблагоприятен акт, а разгледана по същество е и неоснователна, по следните съображения: Решението на КЗК е постановено с правно основание в чл. 122г, ал. 1, т. 1 ЗОП. В производството развило се пред нея по реда на чл. 122а - 122в ЗОП органът по преразглеждане е установил фактите по спора. КЗК е била сезирана с жалба, подадена от ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД срещу решение № 305 от 1.06.2015 г. на директора на ТП "ДЛС-Тракия", с което е класирал участниците и е определил изпълнителя на обществената поръчка в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на ЮЦДП - Смолян и териториалните му поделения, попадащи в териториалния обхват на област Пловдив, по обособени позиции за срок от 24 месеца", постановено по обособена позиция № 2. Конкретният предмет на тази обособена позиция е: "Сключване на застраховка "Живот" за работници и служители на ЮЦДП". Процедурата е била открита с решение № 144 от 18.03.2015 г. на възложителя, с което той е одобрил обявлението и документацията за участие. Критерият за избор на оферта е бил икономически най-изгодната оферта с определени показатели и относителната им тежест в комплексната оценка, съдържащи посочените формули за определянето им в документацията за участие. Жалбоподателят е подал оферта за участие по шест от обособените позиции, като по пет от тях е бил отстранен от участие на основание чл. 70, ал. 3 ЗОП. На него му е била поискана писмена обосновка за предложения срок за изплащане на застрахователните обезщетения/суми, които е трябвало да се посочат в работни дни, и при спазване на изискванията на чл. 208 КТ - раздел II, б. Б. 2, б. "б" от документацията за участие. Този показател, предвиден за оценка на техническото предложение участва при формирането на комплексната оценка, според методиката за оценка, таблица № 2, подпоказател В 2ж и е с тежест от 20%. Оценителната комисия не е приела писмената му обосновка и го е предложила за отстраняване от по-нататъшно участие в процедурата. Предложението на оценителната комисия за отстраняване от участие на жалбоподателя е било възприето от възложителя, който в решението си по чл. 73 ЗОП е изложил и мотиви за това. Решението му по чл. 73 ЗОП е било обжалвано от ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД пред КЗК, която е приела жалбата за допустима и я е разгледала по същество. На първо място КЗК се е занимала с възражението в жалбата срещу състава на оценителната комисия и по-точно относно привлечения в нея за чл. външен експерт Петър Ангелов Милев. КЗК е описала детайлно представените писмени доказателства и за двамата външни експерти, които е съпоставила с § 1, т. 22а ДРЗОП, в което е дадено легално определение на понятието "професионална компетентност". Направила е извод, обоснован и с изискванията на чл. 34, ал. 2 ЗОП за състава на комисията, който е прела за законосъобразен. Следващото възражение в жалбата е било относно неприемането на дадената писмена обосновка относно срока за изплащане на застрахователното обезщетение, показател в техническото предложение на участника. В техническото си предложение жалбоподателят е посочил срок в размер на 0,125 работни дни, което се равнява на 1 час. Това предложение е било с повече от 20 на сто по-благоприятно от срока, посочен от останалите участници. КЗК във фактическата част на мотивите си е описала подробно дадената от жалбоподателя писмена обосновка, включително и мотивите на оценителната комисия, като е приела, че те са относими, адекватни и аналитични. За всяко едно от трите обстоятелства, посочени в писмената обосновка оценителната комисия на възложителя е изложила собствени мотиви, в които е посочила защо не приема дадената писмена обосновка. В мотивите на оценителната комисия е посочено, че не е налице обективно обстоятелство за посочената хипотеза на чл. 70, ал. 2, т. 3 - наличието на изключително благоприятни условия за участника. При това установяване, КЗК е приела и това възражение за неоснователно. Последното възражение в жалбата е било относно това, че решението на възложителя по чл. 73 ЗОП е било незаконосъобразно поради това, че за всяка една от обособените позиции, той е постановил самостоятелно решение, а не едно, за всичките обособени позиции. Възражението е възприето за неоснователно, защото в чл. 73 ЗОП няма забрана за произнасяне от възложителя с отделни решения за всяка една обособена позиция. По това възражение КЗК е посочила, че съдържанието на решението на възложителя отговаря на всички изисквания, визирани в чл. 11, ал. 2 ЗОП. По така изложените мотиви КЗК е оставила жалбата без уважение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се сочат същите възражения, направени и пред КЗК, но вече поддържани като касационни основания за отмяна. Първото възражение в касационната жалба е относно законосъобразността на решението на възложителя по чл. 73 ЗОП. Твърди се, че то е незаконосъобразно, поради това, че възложителят се е произнесъл с отделни решения по всяка една от обособените позиции. В касационната жалба е посочено, че в чл. 73 ЗОП било въведено изискване, възложителят да издава едно единствено решение, с което се определят класираните участници по всяка една позиция. Твърдението е невярно и се опровергава от съдържанието на чл. 73, ал. 1 ЗОП. В него няма въведено императивно изискване, както неправилно счита касаторът. След като няма императивно изискване няма пречка възложителят да постанови отделни решения по всяка една обособена позиция. Отделно от това следва да се подчертае, че решението му съответства и на чл. 73, ал. 2 ЗОП, включително и на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗОП. Нормата се намира в общата част, раздел II и се отнася за всички решения, издавани от възложителите, включително и за решенията по чл. 73. Отново в касационната жалба се поддържа доводът за незаконосъобразния състав на оценителната комисия и то със същите твърдения за нейния чл. - Петър Ангелов Милев - външен експерт. Твърди се, че той не бил включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 ЗОП. Твърдението е невярно и се опровергава от описаните доказателства във фактическата част от решението на КЗК, включително и тези, съдържащи се в административната преписка - лист 24-46, според номерацията на административния орган. Не може да се възприеме за основателен и последният довод в касационната жалба, че оценителната комисия на възложителя не е изложила мотиви за неприемане на писмената обосновка на касатора. Твърдението е невярно. В дадената писмена обосновка касаторът е посочил обективни обстоятелства за наличието на изключително благоприятни условия за него. В писмената обосновка са се съдържали три обстоятелства, като по всяко едно от тях оценителната комисия е изложила адекватни мотиви защо не ги възприема. Прави впечатление, че мотивите на комисията са по-големи по съдържание и по обем отколкото самата писмена обосновка. Дори в мотивите е посочен и редът, изискван от чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 206, ал. 1 и 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ, което не е направено и обосновано в писмената обосновка. Поради това комисията е направила собствена преценка, че при спазването на законовия ред е невъзможно да се получи срок от един ден, не само практически, но и теоретично. От изложеното следва, че мотивите на комисията на възложителя съдържат собствената й преценка на посочените обстоятелства от страна на жалбоподателя. От тях по несъмнен начин се установява защо не е приета писмената обосновка, а това е изводът, който се налага, че писмената обосновка не съдържа обективни обстоятелства относно хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК, като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на направените от него разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника - ЮЦДП-Смолян - ТП "ДЛС-Тракия" следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът следва да му заплати разноски за юрисконсулт в размер на 500 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение