Решение № 7608 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2025 г.
ВАСТрето отделение09.07.2025 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4691/06.12.2024г., постановено по адм.д 25/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи, разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдията-докладчик:
Считам, че решението на Административен съд Пазарджик е частично неправилно. Искът на А. И. К. в лично качество е частично основателен. Административният съд не е обсъдил заявеното като основание на иска нарушение на чл. 3, т.1 и чл.6 от Наредба 81213-758 от 22.10.2014г. за осъществяване на превантивна дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР. Въз основа на тези текстове, ответникът е следвало да предупреди населението, че предстоят тестове във връзка с въвеждане на предупредителната система. Като не е сторил това, ответникът е допуснал нарушение на Наредбата. Публично известно е от публикации в медиите и обществения отзвук на това събитие, че въпросното съобщение е било изпратено до абонатите само на един мобилен оператор поради грешка на служител на ответника, като преди това не е проведена разяснителна кампания сред населението. Интернет страницата www.bg-alert.bg, към която съобщението препраща, не е била достъпна. Доказано е в процеса, че А. К. е претърпял стресова реакция, в резултат на неочаквано силния сигнал на телефона. Касае се за неимуществени вреди, които в случая подлежат на обезщетяване, макар и в размер по-нисък от заявения, тъй като се касае за еднократно изживяна стресова реакция без продължителни последици. Впрочем, доказателствената нужда и обстоятелствата по делото изобщо не са изисквали назначаването на съдебно-психиатрична експертиза относно психичното здраве на ищеца А. К., нито е бил нужен пълен психологически профил на децата. Доказателственото искане на ответника в този смисъл е злоупотреба с процесуални права и не е следвало да бъде уважавано от съда, още повече, че с разноските за експертизите е бил натоварен именно ищеца. Ненужно и в нарушение на защитата на личните данни са събирани такива за пълното психологическо състояние на малки деца. Подобни действия на ответника и на съда могат да бъдат разтълкувани като сплашващи и разубеждаващи гражданите, които търсят защита на субективните си права, по-конкретно посредством обезщетения за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавата. По тези съображения подписвам решението с особено мнение.
Съдия Адамова:
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. К. лично и в качеството му на законен представител на двете му деца А. А. К. и М. А. К. против Решение 4691/06.12.2024г., постановено по адм.д 25/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от трите посочени лица против Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение в общ размер от 5010 лв за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Касаторите чрез процесуалния си представител твърдят, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на ответника съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението , чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по искова молба на А. И. К. лично и в качеството му на законен представител на двете му деца А. А. К. и М. А. К. против Решение 4691/06.12.2024г., постановено по адм.д 25/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от трите посочени лица против Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение в общ размер от 5010 лв за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Административен съд Пазарджик е установил от фактическа страна, въз основа на събраните свидетелски показания и обясненията на ищеца, че на мобилния телефонен номер на А. К. на 01.11.2023 год., в 18:54 часа, е получено силен звуков сигнал със съобщение от системата BG-ALERT със следното съдържание: BG-ALERT: Emergency Alert test test За повече информация: www.bg-alert.bg . В резултат на това касаторът се стресирал, не могъл да отвори съобщението и много бързо взел децата тогава бебета и ги изнесъл навън от къщата в колата, като го последвала и възрастната му майка. Останали са навън няколко минути и после са се върнали в къщата. Психологическото състояние на тримата ищци е установено в първоинстанционното производство на база на приетата и кредитирана съдебно-психиатрична и психологична експертиза. При така установените факти, подробно обсъдени в първоинстанционното решение, от правна страна съдът е приел исковете за неоснователни. Изложил е съображения, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на органи и длъжностни лица на ответника при и по повод изпълнение на административна дейност, тъй като полученото съобщение на 01.11.2023 год. е във връзка с извършване на тестови, предварителни действия по внедряването на системата БГ АЛЕРТ в страната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне предвидената в закона отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Предявеният иск се основава на твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия, извършени във връзка с внедряването на системата БГ АЛЕРТ в страната. Правилни и обстойно мотивирани в съответствие със закона са изводите на Административен съд Хасково, че не е налице незаконосъобразно поведение на администрацията, довело до настъпване на твърдените вреди. Касае се за тестови дейности, извършени в съответствие с Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност. Тези действия са насочени към осигуряване безопасността на населението. Освен това в изпратеното съобщение са се съдържали достатъчно данни, че то има тестови характер и не е сигнал за реална опасност. Личната реакция на касатора А. К. на произтеклото събитие не съответства по интензитет на характера на това събитие. Както и той сам сочи, децата са били обезпокоени от неговия стрес, а не от изпращането на съобщението. Не може да се приеме, че в резултат на изпратеното съобщение е възможно настъпването на вреди с посочения интензитет, изискващи обезщетяване в заявения размер. Поради това са правилни изводите на Административен съд Пазарджик, че и трите предпоставки за възникване отговорността на държавата не са налице. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касаторите не се дължат разноски, а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение