Решение № 8945 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2011 г.

Решение № 8945 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2129/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ИТИ - Маргарита Димитрова", със седалище гр. София, чрез процесуалния представител адв. Максимова, срещу решение № 3379/01.11.2010 г. по административно дело № 3914/2010 г. на Административния съд - София-град. С него е отхвърлена неговата жалба против заповед № РД-19-144 от 31.04.2010 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", с която е утвърден протокол за класиране на участниците в проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на помещения в сградата на Биологическия факултет, представляващи публична държавна собственост в частта, с която оспорващият е отстранен от участие в търга. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Инвокира довод, че съдът не е съобразил доказателствата и материалния закон и е постановил неправилно решение, като игнорирал същественото нарушение на правилата по провеждане на тръжната процедура, конкретно на чл. 43, ал. 2 от ППЗДС. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което ВАС да отмени оспорената заповед за определяне на спечелилия търга за отдаване под наем на процесния обект. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Максимова, поддържа жалбата, претендира разноски. Ответникът - Ректорът на Софийски университет "Св. Климент Охридски" в писмено възражение, в писмени бележки и чрез процесуалния си представител юрк. Стоименова, оспорва касационната жалба с подробни съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение Заинтересованите страни - "ДЗИУ" ЕООД и "Студенков син" ЕООД не заявяват становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Намира, че релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Допълва, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основание за отмяна на административните актове, а соченото в жалбата не е такова. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № РД-19-144 от 31.04.2010 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", издадена на основание чл. 13, ал. 3 и 5 от ЗДС и чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, с която е утвърден протокол на тръжната комисия за класиране на участниците в проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на помещения с обща площ от 43 кв. м., находящи се в сградата на Биологическия факултет, представляващи публична държавна собственост в частта, с която е оспорващия е отстранен от участие в търга. Твърденията в жалбата са били, че при провеждане на тръжната процедура е допуснато съществено нарушение на правилата по провеждане на тръжната процедура, това по чл. 43, ал. 2 от ППЗДС, тъй като заповедта за назначаване на помощната комисия предхожда издаването на заповедта за откриване на процедурата, т. е. че съставът на тръжната комисия е назначен преждевременно. По отношение на мотива за неговото отстраняване -че не е представил удостоверение на липса на задължения по данъчно-осигурителната си сметка, твърдял неяснота на редакцията на това изискване в тръжните условия. Съдът приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на търга, включително по отношение на заповедта за откриване на процедурата по провеждането на търга. На следващо място обосновал извод, че едноличния търговец правилно е отстранен от търга, предвид непълнотата на неговата оферта, като при проверка на това възражение изследвал всички относими факти. Извел решаващ извод за липса на пороци при провеждането на тръжната процедура, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Обосновани са изводите на административния съд за липса на нарушения, налагащи отмяна на административния акт. Съдът изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти, но не е обсъдил всички доказателства и доводи за нарушения на относимите процесуални и материалноправни разпоредби. Решаващият негов извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното по делото. Мотивите на съда обаче следва да се допълнят, тъй като по отношение на едно от сочените в жалбата нарушения, това за преждевременно издадена заповед за назначаване на помощната комисия, съдът не е изложил мотиви. ВАС намира, че е налице това твърдяно в жалбата до АССГ нарушение на административнопроизводствените правила по провеждане на търга, но то, противно на доводите в жалбата, не е съществено, поради което и не влияе на валидното действие на административния акт. От доказателствата по административната преписка се установява, че със заповед № РД-19-70 от 01.03.2010 г. ректорът на СУ назначил 7-членна комисия със задача да подготви необходимата документация и проведе търг за отдаване под наем на процесните помещения, предоставени за стопанисване и управление от университета, а със заповед РД-19-80 от 09.03.2010г той открил тръжната процедура. Затова твърдението, че комисията, провела търга, е назначена преди издаване на заповедта за откриване на процедурата е вярно. Това обстоятелство обаче не е достатъчно основание, т. е. не представлява предпоставка за отмяна на процесната заповед, защото не може да обоснове извод за съществен порок на проведената процедура. Налага се извод, че не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ППЗДС регламентира, че органът, овластен да открие процедурата по провеждането на търга издава заповед, която съдържа реквизити, посочени в тази разпоредба, а ал. 2 определя, че с тази заповед се утвърждават и тръжната документация, условията за оглед на обекта, съставът на комисията по провеждането на търга и крайният срок за приемане на заявленията за участие. Законодателят е използвал термина "утвърждава", а не "назначава" състава на комисията по провеждането на търга, а в случая е налице и пълно съвпадение в поименния състав на тръжната комисия, назначена със заповедта на Ректора за откриване на процедурата и тази, съставила протокола /л. 111 от делото/, въз основа на която е издадена заповедта за класиране на участниците. Даже да се приеме, че съставът на тръжната комисия е следвало да се определи със заповедта за откриване на процедурата по провеждане на търга, какъвто е смисълът на разпоредбата и обичайната практика, предвид доказания факт, че именно съставът на назначената комисия е провел търга, не е налице основание за отмяна на заповедта. Практиката на ВАС трайно е ориентирана в посока, че в процедура като процесната съществени са тези нарушения, които реално са попречили на лицето да участва в производството, да депозира оферта, да оспори административния акт, или е нарушена тайната на предложението. В случая такива нарушения не са налице, поради което нарушението на чл. 43, ал. 2 от ППЗДС не е съществено. Вярно е, че административната процедура по провеждане на търга е формална и се регламентира от правила, за които ППЗДС не предвижда отклонения и изключения. Вярно е и че неизпълнението им е нарушение на административно производствените правила. Нарушенията не на всички правила обаче представляват съществени пороци. Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, и доводите в тази насока, релевирани в касационната жалба, са неоснователни. В този смисъл и Решение № 3801 от 23.03.2009 г. по адм. д. № 15606/2008 г., IV отделение на ВАС. Отделно от това, обоснован е другият извод на съда, че съставът на назначената комисия отговаря на изискванията на 43, ал. 4 ППЗДС, т. е. се състои от необходимия брой членове, като задължително в нейния състав са включени юрист и икономист. Обоснован и законосъобразен е и изводът, че оспорващият е следвало да бъде отстранен. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС -СГ е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е своевременно заявено и основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение