Решение № 9501 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2018 г.

Решение № 9501 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. и М. К., двамата от [населено място ], чрез пълномощника им - адв. Гайдарова, против решение № 1376/10.07.2018 г. по адм. дело № 2588/2017 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Ц., редовно призован, не се явява. От същия, чрез процесуалният му представител – адв. Николов, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение АС-Б. е отхвърлил жалбата на двамата касатори, против Заповед № РД01-488/10.08.2017 г. на кмета на община Ц. като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземването на ПИ с идентификатор 00878.107.17 по КККР на гр. А., м. "Коросиата", с площ от 1437 кв. м. от лицата К. К. и М. К., които го държат без основание. Съдът, след като е установил фактите, е извел изводи за законосъобразност на заповедта. Според него оспорващите държат имота без правно основание, поради липса на годен титул за собственост или пък друго основание за държане на чуждия имот, който е частна общинска собственост, видно от АЧОС № 1474/10.04.2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предпоставките за изземване на общински имот, от лице/а, които го владеят или държат, са обективирани в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Едно от тях е това владеене или държане да е без правно основание. Правното основание е това, което намира опора в закона за осъществяване на държането. В случая от данните по делото правилно е установено, че ПИ - предмет на заповедта, върху който са поставени бунгалата, е частна общинска собственост, по отношение на който касаторите не установяват правно основание за владеене или държане. Такова правно основание би било наличието на нот. акт за собственост на тяхно име или договор за наем със собственика – община Ц., каквито липсват по делото. Оплакванията, че правото на собственост върху бунгалата влече след себе си и право на собственост върху земята, са неоснователни, дори и в хипотезата на доказана собственост върху бунгалата, каквато не е налице. Правилни са изводите на съда, че доказателствената сила на АЧОС не е оборена от касаторите и че в съдебно-административното производство по АПК не се разрешават спорове за собственост. Предвид изложеното изводите на съда за законосъобразност на заповедта са правилни. Относимите към изземването правно-релевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС спрямо касаторите. Поради това неоснователно се поддържа, че приложимата материалноправна разпоредба за случая е чл. 34 ЗСПЗЗ, а не чл. 65, ал. 1 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл. 65 ЗОС, какъвто е настоящия случай, а не по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Неоснователно се поддържа съществено нарушение на производствените правила, защото както правилно е прието и от решаващият съд, касаторите са уведомени надлежно за започналото административно производство по изземване на имота с обратната разписка – известие за доставяне PS 8260 003 A5 E T/13.07.2017 г. Поддържат се и останалите мотиви на съда по отношение на идентичните оплаквания, направени пред него, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно доказателствата за направата им, в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие и вносна бележка-стр. 30, 38 от делото, е основателно и същите следва да се възложат за заплащане по-равно от касаторите. Искането за разноски на касаторите е неоснователно, предвид изхода по спора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение