Решение № 11356 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2012 г.

Решение № 11356 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново сега с променено наименования "ОДОП" - В. Търново против решение № 328 от 19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 547/2011 г. по описа на Административния съд-гр. В. Търново. С обжалваното решение по жалба на "Гарант-97" ООД, гр. Враца е отменен ревизионен акт (РА) № 071003204/03.02.2011 г. на ТД на НАП-В. Търново в обжалваната и потвърдена с решение № 214/5.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на "Гарант-97" ООД разноски по делото в размер на 2400 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство- "Гарант-97" ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе в частта относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, както следва: № 64/11.02.2008 г.; 164/12.06.2008 г., 165/16.06.2008 г.; 275/31.10.08г; 280/24.11.08 г.; 278/22.11.08 г., издадени от "Металстрой комерс" ЕООД и № 35/30.06.08 г.; 85/31.10.08 г.; 2/29.12.08 г.; 112/29.05.09 г.; 122/19.06.09 г.; 126/30.06.09 г.; 31/22.07.09 г.; 192/23.10.09 г. и 260/23.02.2010 г., издадени от "Каприкорн груп" ЕООД. Фактурите от "Металстрой комерс" ЕООД са с предмет-доставка на строителни материали, като две от тях за за доставка на СМР, а една е за наем на "Канго". Фактурите от "Каприкорн груп" ЕООД са за доставка на СМР по различни договори, аванси по договори, една е за "плащане по договор" и една за доставка на алуминиева дограма. Приходният орган е отказал правото на данъчен кредит на ревизирания субект по посочените фактури на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Изводът му е, че по фактурите липсват реални доставки. Констатациите, обосновали този извод по отношение на фактурите от "Металстрой комерс" ЕООД са, че липсва материална обезпеченост при доставчика за изпълнението на фактурираните сделки по доставка на стоки, както и за обезпеченост за изпълнението на сделките по доставка на строителни услуги. Констатациите на приходния орган по фактурите от "Каприкорн груп" ЕООД са, че за този доставчик не е доказана материалната, техническата и персоналната обезпеченост за изпълнението на доставките. На изпратените искания за представяне на документи и обяснения до работниците на "Каприкорн груп" ЕООД такива не са представени, а са получени само писмени обяснения от лицето Иван Иванов за който се поддържа, че е технически ръководител, който е посочил, че не е работил в посоченото дружество. Административният съд е отменил РА в обжалваната пред него част приемайки, че съвкупната преценка на доказателствата, събрани, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване води до извода за наличие на реални доставки по фактурите. Конкретните съображения на съда са следните: По отношение на фактурите от "Металстрой комерс" ЕООД, съдът е приел, че още в хода на ревизията е установено, че тези фактури са издадени във връзка със сключени договори от 16.05.2008 г. между "Гарант-97" ООД и МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр. Враца. Прието е, че фактурите са издадени във връзка със сключен договор между "Гарант-97" ООД и "Метал Строй Комерс" ЕООД за СМР на обектите, за които съдът е приел, че не се спори, че има изпълнени СМР от жалбоподателя. Съдът е приел, че доставчикът е имал наети лица, които могат да изпълнят договорените услуги. Този свой извод съдът обосновава със документите, представени в хода на ревизията. Съдът е посочил, че от обстоятелството, че тези документи са представени извън срока, указан в уведомлението, автоматично не следва изводът, че такива не съществуват. Въпреки оспорването на автентичността им от ответника, съдът ги е кредитирал, като е посочил, че в хода на съдебното дирене са представени допълнително писмени доказателства, установяващи отношенията на лицата, свързани с изпълнението на договорените СМР. Съдът е приел, че доставчикът е извършил фактурираните СМР, като се е обосновал с актовете обр. 19, тъй като съдържанието им кореспондирало с останалите доказателства, представени в хода на ревизионното производство. Съдът е кредитирал и заключенията на комплексната съдебно-техническа-икономическа експертиза, в която вещите лица са дали заключение за възможността да се изработят договорените СМР въз основа на разполагаемата от дружеството кадрова, материална и техническа обезпеченост. Съдът е посочил, също така, заключението на вещите лица, че дружеството жалбоподател не е било възможно само, със собствени налични материали и кадрова обезпеченост, без да ползва подизпълнители и др. доставчици, да изработи различните видове СМР, за които е поело задължения по сключените договори. Настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд в тази част от спора. Съдът не е изложил мотиви, защо приема, че са налице реални доставки по фактурите от "Металстрой комерс" ЕООД, касаещи доставка на стоки и наем на вещ. Съображенията на административния съд, касаят изцяло двете фактури от този доставчик с предмет на доставката-СМР. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил и твърде общи мотиви относно доставките на СМР. Съдът не е посочил, с кои конкретно документи от делото кореспондира съдържанието на актовете обр. 19, обосновали извода му, че фактурираните доставки на СМР са извършени. Не са конкретизирани и документите, кредитирани от съда, обосновали извода му, че доставчикът е разполагал с персонал за изпълнението на фактурираните СМР. Съдът е направил извод, че са налице доказателства за наети лица от доставчика, които могат да изпълнят договорената услуга, без да конкретизира въз основа на какви данни за броя на наетите лица и за какъв обем работа, формира този извод. Липсата на конкретния съображения по тези релевантни за спора въпроси препятства извършването на проверка от касационната инстанция относно правилността на формираните изводи. По отношение на фактурите от "Каприкорн груп" ЕООД, съдът е изложил мотиви, аналогични на изложените за фактурите, касаещи СМР, издадени от "Металстрой комерс" ЕООД. Подробно са възпроизведени част от констатациите на експертите в приетите по делото заключения (основно и допълнително). И относно тези фактури, съдът не е конкретизирал кредитираните от него документи, обосновали изводите му за наличие на достатъчна кадрова обезпеченост при доставчика за изпълнението на фактурираните СМР. Не са посочени, кои са кредитираните документи в съвкупност с актовете обр. 19, които са в основата на извода, формиран от съда, че изпълнените работи са в обема и вида на описаните в тези актове. Съдът само е отбелязал в решението си, че по делото са разпитани свидетели по делегация, посочвайки и част от обстоятелствата, които касаят показанията, без да са изложени конкретни съображения от съда, кредитира ли тези показани, защо и допустимо доказателство ли са те за обстоятелствата във връзка, с които са обсъждани. По същия начин, съдът не е изложил съображения, защо преценява приетите по делото заключения като обективни при положение, че констатациите в тях са основават на писмените документи по делото, които са оспорени от ответника. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Основателно е оплакването на касатора, че при постановяването му съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения, които са съществени, изразяващи се в липса на изложени мотиви и съображения по спорни и относими за разрешаването на спора обстоятелства. Налице е касационното основание на чл. 209, т. 3, хипотеза втора, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд