Решение № 3883 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2015 г.

Решение № 3883 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марк Имоти" ЕООД, чрез адв. Бисерка Газдова против решение № 7952/18.12.2014 г., постановено по адм. дело № 6836/2014 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт № 2151310173/07.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 948/28.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно се иска съда да се произнесе по съществото на спора и да отмени обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Марк Имоти" ЕООД против ревизионен акт № 2151310173/07.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 948/28.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.07.2013 г. по фактури, издадени от "ИНТЕРНЕКС" ЕООД, с предмет на доставката - материали и услуги. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е законосъобразен - издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Приел е, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на реални доставки по фактурите, издадени от доставчика "ИНТЕРНЕКС" ЕООД. За да обоснове крайните си фактически и правни изводи съдът е събрал относимите за спора доказателства - служебно и по искане на страните, правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, изяснил е пълно фактическата обстановка. Съдът обосновано е приел, че издадените 40 бр. фактури от "ИНТЕРНЕКС" ЕООД, имащи за предмет доставка на различни строителни материали /кранове, розетки, коляно, вентили, ламарина, муфи, тръби, скоби, нипели, термостат, адаптори, холендери и др./ и доставка и монтаж на инсталации отопление, водопровод, канал и вентилация, са редовно издадени и осчетоводени в счетоводството на получателя и при подадената СД по ЗДДС, но не отразяват реално извършени доставки на услуги и материали. Съдът законосъобразно е счел, че доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства във връзка с правомерното начисляване на данъка, а именно - настъпване на данъчни събития по смисъла на чл. 9, ал. и чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС, е върху РЛ като лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая не е спорно по делото, че фактурите съдържат задължителните реквизити и са надлежно осчетоводени при получателя, включени в СД по ЗДДС, отразени са в дневниците за продажби и в декларациите по ЗДДС на доставчика. За установяване извършването на строителните услуги /монтаж на инсталации отопление, водопровод, канал, вентилация/ РЛ представя в хода на ревизионното производство единствено спорните фактури и договор, с който е договорено извършването на доставки и монтаж на инсталации отопление, водопровод, канал, вентилация. Не са представени каквито и да е доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършването на процесните услуги, както и доказателства, установяващи обстоятелствата, чрез които са обективирани извършените услуги. Ето защото обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че услугите не могат да се счетат за извършени. Недоказано е останало твърдението на доставчика, че услугите са извършени от наети по граждански договор лица, поради непредставянето на доказателства в тази насока /граждански договори, сметки за изплатени суми, констативни протоколи/. От друга страна по делото не са събрани каквито и да било доказателства за наличие на материална обезпеченост на изпълнителя да извърши уговорените строителни услуги, нито данни за осъществяване на крайния резултат от услугите във връзка с използването им за последващи облагаеми доставки. В случая не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчни събития по издадените фактури, поради което данъкът се явява начислен неправомерно и оттам правилно е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По отношение на издадените от прекия доставчик фактури за доставка на строителни материали изводите на съда са сходни. Прието е, че няма реално извършени доставки поради липса на данъчни събития - прехвърляне на права на собственост върху фактурираните материали. Прехвърлянето на право на собственост върху родово определени вещи се извършва чрез индивидуализирането й. В случая не са налице годни доказателства относно фактическото отделяне - предаване и приемане на стоките във фактурирания вид и количество. Не са събрани доказателства за транспортиране, натоварване и складиране. От друга страна правото на собственост се прехвърля, когато праводателят е собственик на вещите, а в случая не е установено при условията на пълно доказване, че праводателят на продавача е имал права на собственост върху вещи от същия вид. Първоинстанционният съд е развил мотиви в същата насока, обсъдил е всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил е обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от касационния съд. Наведените касационни оплаквания са неоснователни като те са били наведени като основания за незаконосъобразност на РА и са били предмет на обсъждане от първостепенния съд, който е развил съображения във връзка с тях. Неотносима е практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Както е видно от цитираните решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. Фактите по настоящото дело са различни. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени разноски в размер на 5180 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,