Решение № 5831 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3071/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по касационна жалба на И. Г. А., чрез адв. Димитров, против решение № 424 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1705/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ОСОС – 050/24.07.2025 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.103 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - изпълнителeн директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 AПK. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ОСОС – 050/24.07.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 103 ал.1 т.1 от ЗДСл е прекратено прекратено служебното й правооношение по взаимно съгласие за длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в необходимата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Намира, че към момента на издаване на заповедта органът по назначаването е разполагал с валидно и недвусмислено писмено волеизявление на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие и счита, че положената резолюция „одобрявам“ от органа по назначаването върху писменото волеизявление представлява формирана воля на административният орган да се издаде оспорената заповед въз основа на релевантно волеизявление на служителят за прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че И. Г. А. е заемала длъжността „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пловдив, с ранг II старши. На 23.07.2025г. А. е подала молба с вх. № 5739/23.07.2025 г. до изпълнителния директор на БАБХ – София за прекратяване на служебното й правоотношение с ОДБХ – Пловдив. Върху молбата е поставена резолюция "Одобрявам" на следващия ден, след което е издадена процесната заповед № ОСОС – 050/24.07.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с държавния служител, считано от 25.07.2025 г. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „по взаимно съгласие“, изразено писмено. На 24.07.2025 г. в 13:07 ч. по електронна поща, А. е изпратила нова молба с вх. № 5772/24.07.2025 г. до изпълнителния директор на БАБХ и до директора на ОДБХ – Пловдив, с която е заявил, че оттегля молбата си за напускане. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 3 ЗБАБХ във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като страната, към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10-дневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. С нормата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДС се урежда не само съществуването на този начин на прекратяване на служебното правоотношение (по взаимно съгласие на страните), но и процедурата по осъществяването му. Нормативно посочени са действията, която всяка от страните следва да извърши, за да съвпадне волята им и след това да се издаде съответния административен акт. Писменото предложение за прекратяване на правоотношението трябва да бъде прието с изричен положителен отговор в 10-дневен срок от получаването. Съвпадането на волите на двете страни по служебното правоотношение то да бъде прекратено по взаимно съгласие е фактът, който съставлява основание за издаване на административен акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В случая материалноправните предпоставки по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на двете страни са изпълнени. На 23.07.2025г. А. е подала писмена молба за прекратяване на служебното й правоотношение, което е наименовала „трудово“, до изпълнителния директор на БАБХ, регистрирана на същата дата. Върху молбата е поставена резолюция "Одобрявам" и подпис, с което в 10 - дневния срок от подаване на молбата е налице произнасяне от страна на органа по назначаването, който е приел предложението с поставяне на резолюция за съгласие, от който момент предложението е неоттегляемо. Последвало е издаване на процесната заповед на 24.07.2025 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Волеизявлението на държавния служител е било ясно, недвусмислено, направено в писмена форма и достигнало до знанието на органа по назначаването, който своевременно го е приел чрез полагане на резолюция и издаване на процесната заповед, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице доказателства за надлежно оттегляне на волеизявлението от страна на А., тъй като липсват доказателства по делото депозираната молба от А. за оттегляне на молбата за прекратяване на служебното правоотношение да е постъпила преди приемането на волеизявлението й от органа по назначаването, поради което актът се явява законосъобразен. Неоснователни са и доводите на касатора относно липсата на информация и уведомяване от страна на органа по назначаване във връзка с молбата за прекратяване на служебното й правоотношение. Видно от данните по делото, директорът на ОДБХ-Пловдив е предприел процедура за уведомяване и връчване на заповедта на служителя. Доказано е, че А. е отказала да подпише и получи заповедта, връчена й при повторен отказ на 25.07.2025г. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, второ отделение,