Решение № 1021 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2012 г.

Решение № 1021 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Сафидин Имамов, действащ като ЕТ "Сафидин Имамов" моли да бъде отменено решение № 6073/30.12.2011 г. по адм. д. № 3942/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0100-900426/27.08.2009 г. на ТД на НАП - Благоевград като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, Директорът на ДОУИ - София, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителни основания в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Сафидин Имамов, действащ като ЕТ "Сафидин Имамов" против РА № 0100-900426/27.08.2009 г. на ТД на НАП - Благоевград, с който за периода 15.01.2005 г. - 30.09.2006 г. са определени задължения по ЗДДС 19 474,74 лв с лихви. В РА е приет, предвид ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., облагаем доход от дейността като едноличен търговец 48 277,72 лв. и 14 400 лв доход от пчеларство, деклариран от Имамов като земеделски производител - общо 63 122,16 лв, налагащ да подаде заявление по чл. 108 ЗДДС (отм.) за задължителна регистрация по ЗДДС (отм.). Дължимият за внасяне ДДС е определен на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) до 30.09.2006 г., когато са отпаднали основанията за задължителна регистрация на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е направил обоснован извод за правилно определяне на данъчните задължение на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил агрономическата експертиза и в съответствие с процесуалните правила е приел, че е недопустимо да се установява чрез експертизата облагаем оборот, различен от декларирания в ГДД предвид чл. 104 ДОПК, в който е уреден реда за промяна на данни в данъчната декларация. Неоснователен е доводът на касатора, че в съдебното производство е допустимо да се установява неистинност на декларацията по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) без да е спазена процедурата за коригирането й по чл. 104 ДОПК. По чл. 104, ал. 1 ДОПК подателят може да прави промени в декларацията след подаването й, но преди да е изтекъл срокът за подаването й. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и определените задължения. Според ал. 2 промените се извършват с нова декларация. По чл. 104, ал. 3 ДОПК подадена след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок. Фикцията приравнява един фактически състав на друг и не може да бъде оборвана. Доводът на касатора, че съдът може да установява неистинност на данните в декларацията в съдебното производство е неоснователен предвид цитираната фикция в чл. 104, ал. 3 ДОПК, задължаваща съда и органите по приходите при определяне на данъчното облагане да вземат предвид данните в декларацията, подадена в срок, както са декларирани. В РА данъчните задължения по ЗДДС (отм.) са определени като са взети предвид декларираните доходи в годишните данъчни декларации и представените от ревизираното лице счетоводни документи и съдът обосновано е достигнал до извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС (отм.) в РА. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо по делото юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,