Решение № 2131 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2013 г.

Решение № 2131 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С решение № 904/12.04.2013 г. по адм. д. № 4011/2012 г. на Административен съд - Варна, е отменена Заповед № РД-12-7706-317 от 22.10.2012 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е прекратено служебното правоотношение на Иван Александров Каменски за длъжността "главен секретар" в Областна администрация - Варна. В срока по чл. 211, ал. 1 АПК е постъпила жалба от Областния управител на област с административен център - Варна, с развити доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Александров Каменски, в писмено изразено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита атакуваното съдебно решение, с която е отменена заповедта за уволнение на държавния служител за правилно, като постановено в съответствие с материално правните разпоредби. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Александров Каменски против Заповед № РД-12-7706-317 от 22.10.2012 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, чл. 108, ал. 1 ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, е прекратено служебното му правоотношение - за длъжността "главен секретар" на Областна администрация - Варна. От ангажираните по делото доказателства съдът е установил, че Каменски е постъпил на работа в Областна администрация - Варна, през 2004 г., като на 01.02.2005 г. е преназначен на длъжност - Главен секретар. В утвърдена на 28.11.2008 г. длъжностна характеристика, са обективирани изискванията - образователна степен - магистър, с професионална област, икономика, право, публична администрация и професионален опит - осем години. Установено е също така, че служебното правоотношение на Каменски е прекратено, но с влязъл в сила съдебен акт същото е признато за незаконно. В срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл жалбоподателят е декларирал желанието си да изпълнява задълженията си. Със Заповед от 19.10.2012 г. Каменски е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като му е връчена утвърдена на 11.10.2012 г. нова длъжностна характеристика, в която е залегнала единствена възможност за образователен ценз - висше образование, с професионална област "право". С оспорената заповед, на соченото основание, е прекратено служебното правоотношение с Каменски. Въз основа на така изложените правно релевантни факти, съдът е счел, че административният акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон, т. е. на разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В хипотезата на тази разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на база обсъжданото правно основание, първоинстанционният съд сочи, че е необходимо да са налице кумулативно три правно-релевантни факта: 1) Да е създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Съдът е счел, че соченото материално-правно основание, в случая е неприложимо. Отразеното в заповедта фактическо основание - изменение в длъжностната характеристика - е именно в резултат на упражняване правомощията на органа по назначаването, което категорично не е извън неговата воля. Така мотивиран, първоинстанционният съд отменил оспорената заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че решението, с което е отменен оспореният административен акт, е правилно, поради което следва да се остави в сила, при следните съображения: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, чиито текст регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без предизвестие при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материално правна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което Областния управител счита, че след изготвяне на нова длъжностна характеристика, свързана с повишени изисквания към лицата заемащи длъжността "главен секретар" поради необходимостта от юридическо образование, което означава, че Каменски вече не може да изпълнява задълженията си. тъй като не притежава нужното образование - "юрист", което обуславя обективна невъзможност за заемане на съответната длъжност. Така формулираните доводи са неоснователни. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, каквото е образованието, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Обоснован е извода на съда, че именно с ПМС № 94/26.06.2012 г., на което се позовава касаторът, в т. 40 от приетия с него - Класификатор на длъжностите в администрацията - минималните изисквания за заемане на длъжността "главен секретар" в областна администрация, са образователна степен - "магистър", без конкретизация на специалността. Именно субективната преценка на органа по назначаването е довела до ограничаване на специалността - единствено до "право". Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение