Решение № 322 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2009 г.

Решение № 322 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Трендафилов Куманов, гр. Пазарджик, ул. "Иван Соколов" № 2 срещу решение № 255 от 26.05.2009 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 223/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано и неправилно. Съдът неправилно е дефинирал предмета на искането, отправено до административния орган. Неправилно е приел, че не са изложени аргументи за необходимостта от продължаване на срока на разрешението за носене на оръжие. Съдът не е отчел, че не е налице промяна в начина на живот, нито в обстоятелствата, наложили преди години издаването на разрешително за носене на оръжие, както и че касаторът не е допуснал никакви нарушения на нормативната база. Счита, че не е налице каквато и да е пречка за продължаване на срока на разрешението за носене на оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, счита жалбата за неоснователна. Решението на съда е правилно, обосновано и постановено при пълнота на доказателствата. Оспорваната заповед е мотивирана - касаторът не е доказал необходимост от издаването на нови разрешения за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Касаторът не е доказал сериозни и уважителни причини, налагащи необходимост от издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Решението на съда е правилно с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол върху въоръженията, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за контрол върху въоръженията и огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Трендафилов Куманов срещу заповед № З-107 от 26.03.2009 г. на началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи. За да постанови това съдът е приел от фактическа страна, че касаторът е подал искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Като мотив за искането е посочено опазване на личното имущество и самоохрана при изпълнение на служебните му задължения като снабдител. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че касаторът не е обосновал необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Приел е, че удостоверението, доказващо работата му като снабдител, е ирелевантно за законосъобразността на оспорваната заповед, тъй като е представено след издаването на заповедта. Приел е, че при липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на Куманов и неговото семейство необходимостта от носенето и съхраняването на огнестрелно оръжие не е обоснована и доказана. Приел е, че необходимостта от притежаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде обоснована не само при първоначалното издаване на разрешително, а и при всяко подновяване на срока. С оглед на изложеното съдът е направил извод, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. В съответствие с фактическата обстановка съдът е направил обоснован извод за отсъствието на исканите от закона - чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, предпоставки за разрешаване на съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие. В съответствие с нормативната уредба, съдът е приел, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие трябва да е налице не само при първоначалното издаване на разрешение, но и при искането за продължаване на срока на разрешителното. С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е определил предмета на искането му и поради това неправилно е оценил релевантните за това обстоятелства. С изтичането на визирания в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ППЗКВВООБ срок може да бъде поискано издаденото разрешение да бъде подновено, но при спазване на процедурата и изискванията при първоначалното им издаване. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си, тъй като изложените съображения не покриват критериите за необходимост от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Фактът, че касаторът не е променил начина си на живот и не е извършил правонарушения сам по себе си не обосновава необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Законодателят е възложил в тежест на лицето, подало искане за издаване, съответно продължаване на срока, на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие да обоснове необходимостта от оръжието. В случая, доводите, които касационния жалбоподател изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,